Зад завоалираната вербална манифестация всъщност се крие големият въпрос каква е въобще българската позиция по случващото се в една ключова за Близкия изток и косвено за Балканите държава. Неусетно и със завидна бодрост се наредихме и ние в хора на държавите, които ще акушират на „демокрацията” в Сирия.
Никой обаче не попита Младенов тази позиция с мандат от Народното събрание ли е дадена, с решение и подкрепа на Министерски съвет ли е или просто е личното схващане на един министър, което ангажира държавата? Всъщност, подкрепяйки „опозицията” ние правим две неща – удължаваме касапницата в Сирия, защото без външна подкрепа (финансова, материална, логистична, разузнавателна, политическа и т.н.) фамозната опозиция съставена от крайни либерали до радикални ислямисти досега щеше да се е разпаднала безславно. Друг е въпросът каква легитимност може да има уж демократична опозиция, финансирана основно от ислямистките режими на Саудитска арабия и Катар?
Сирийският конфликт не е някакво екзотично събитие, случващо се на другия край на света, а пряко засяга собствените ни външни (респективно и вътрешни) интереси с оглед на това, че страна в този конфликт е не кой да е, а все по-ислямизиращата се Република Турция. Друг е въпросът за бежанската вълна от Сирия, в която ние бързо започваме да се давим, докато чакаме Европа да се сети, че това всъщност е външната й граница. С разпалването на противпоставянето всъщност Европа си осигурява нескончаема вълна от бежанци. Много продуктивно, няма що.
Проблемът с Република Турция е обаче централният. Ръководената от ставащия все по-неконтролируем Ердоган държава открито аспирира да се превърне в хегемон в региона. Политиката на неоосманизма предвижда възстановяване на сферите на влияние на Османката империя, превръщайки турската държава в основен фактор в Близкия изток и… Балканския полуостров. И това последното трябва да бъде червената лампа за България, защото Турция бързо може (със сигурност ще го направи) да обърне поглед и към нас, още повече че имаме обща граница.
Мнозина не виждат нищо плашещо в това, защото Турция се явява в очите им един примамлив икономически партньор или просто хубава туристическа дестинация с евтини хотели и ол инклузив. Зад това обаче се крие един все по-войнствен неоосманизъм, намиращ духовна опора в ислямизма и политическа опора в историята на Османската империя. И тук ние имаме един съсед, който съвсем явно дава да се разбере, че ще се меси колкото сметне за необходимо във вътрешните работи на всички свои съседи, които смята за окупатори на изконни турски територии.
Тази вметка беше необходима, за да изясним защо толкова много Турция се меси в сирийския конфликт, даже, по-точно, активно участва в подклаждането му и в разпалването му. Не е тайна, че Турция не желае сегашния светски режим в Сирия, напротив - тя има изгода от налагане на едни схоластичен ислямистки режим, който да приеме за свой ментор Турция и Ердоган като халиф. Оттам износът на ислямска революция продължава в други направления. Едно от тези направления е България по стечение на историческите и географските фактори. В този смисъл, подкрепяйки дестабилизацията на Сирия и разтурването на сегашната светска власт там – постигнала баланс между интересите на различните религиозни и етнически групи - ние залагаме взрив под собствения си стол.
Това, което ни се предлага от т.нар. сирийска опозиция е да бъде свален Асад и да бъде заместен с нещо неизвестно какво. Приказките за демокрация са пълна глупост – демократичен режим не се изгражда с взривове, убийства и с ислямизъм. С оглед на това, което се случи в Египет и Либия - победи ислямизмът, а не демокрацията. Сега същият сценарий се разиграва в Сирия. Планът вероятно е тя бъде превърната в поредната неоислямистка държава. Турция вижда в Сирия политически враг с боеспособна армия в момента и със светски режим, от който все повече самата Турция се отдалечава. На Турция не са й необходими силни съседи, напротив, нейните интереси биха най-добре обслужени и запазени, ако всички около нея са толкова слаби и антагонистично настроени помежду си, за да се превърне самата турска държава в единствен силен фактор – икономически, политически и военен с ръководни функции в региона. А това означава, че Турция автоматично става арбитър и водач, който да решава препирните на васалите си...
При сценарий с ислямизирана Сирия и разбита светската власт там, скоро на българската граница ще цъфнат ислямистите, горещо подкрепяни от Турция. За съжаление България се явява тяхната порта към Европа. Предвид това, че ислямизмът може да съществува само като експанзия, ние ще бъдем заляти от вълни, на които е доста съмнително колко ще противостоим.
Българският интерес предполага една значително по-слаба Турция, заета с вътрешни проблеми и насочена на юг, а не на север срещу нас. В този смисъл липсва всякакво логическо обяснения защо държавата ни подкрепя усилването на Турция. При стабилна Сирия, която противостои на Турция, самата турска държава ще бъде винаги раздвоена между севера и юга, т.е. от нея няма да очакваме чудеса от храброст, а една по-скоро вътрешно ориентирана политика. Поставена между Европа, Сирия, Ирак, Кюрдистан и Иран Турция няма шанс за новия си неоосманистки политически проект. С разтурването на Сирия, Турция затваря един фронт, осигурява си ислямистка подкрепа и се насочва срещу втората по-лабилна точка – Балканите, на чийто вход стои България. Отделен е въпросът защо подкрепяме насилствената дестабилизация на един светски режим в суверенна държава. Съвсем друго е пък защо акушираме на поредната ислямистка хунта, финансирана със саудитски и катарски пари, която желае реки от християнска кръв.
Между другото мандат за тази подкрепа, доколкото е известно, не е даван. Поне не съм чул Народното събрание да го е правило. Или е поредното „брилятно” хрумване на Министерския съвет, чиято вещина във външната политика се заключва в слагането на наколенки пред Брюксел, или е лична кампания на министър Николай Младенов.
Жалко за нас и за държавата ни, защото днешната подкрепа за чисто турските интереси в Сирия утре ще ни се върне под формата на ислямистка вълна, инспирирана от Турция срещу България.
