Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: carloscontrera Категория: Политика
Прочетен: 101577 Постинги: 24 Коментари: 30
Постинги в блога от Февруари, 2012 г.
 „Гурутата” на банковия сектор периодично ни убеждават или посвещават в някои банкови „истини” – че размерът по лихвите върху кредитите е нормален, че в банковия сектор криза няма и ред други откровения, които са предмет и повод за обширни интервюта на банкови чиновници. След като министърът на финансите Дянков взриви банковото спокойствие с намерението да им регулира лихвите по кредитите, а Президентът Плевнелиев оспори тази възможност, можем да прием, че с лихвите по договорите за банков кредит нищо съществено няма да се случи. Всичко ще потъне в редакции, поправки и вероятно няколко безсмислени заседания по въпроса. Една по-лесна за решаване задача, но не и по-маловажна наднича за цялата какфония с лихвите.

Това са банковите такси, които под път и над път най-различни търговски банки събират за плащания към бюджета. Независимо дали говорим за плащане по наказателно постановление към фамозния КАТ, за местни данъци и такси, за държавни такси   за издаване на документ или за държавни такси събирани от съдилищата пътят ни е един – през съответния банков клон ( в повечето случаи в самата сграда на институцията). И така стигаме до парадокса за такса в размер 1 лв. за препис от съдебно решение да заплатим на „услужливата” търговска банка 7 лв. банкова такса за превод. Не звучи логично нали? Дори по правилата на пазарната икономика, защото това са грешни пари платени на банката с благословията на държавата.

И ако в областните градове можем да намерим клон на съответна търговска банка, която обслужва институцията, то какво остава за по-малките градове, където тази банка няма клон? Налице е едно странно мълчаливо съглашение между държавата, най-общо казано, и търговските банки. Да го наречем учредяване на един скрит монопол по трансфер на плащания от гражданите и фирмите към бюджета. Или иначе казано държавата иска от нас да платим, а ние щем не щем, ще платим ведно с изисканата ни такса от банката. За да не ме разбере погрешно някой,  нямам нищо против установената практика, а възразявам срещу изпълнението й.   Въпросът е не дали, а на каква цена.

Неизвестно е, защо нашата „социална” държава (социална в кавички, защото само по Конституция е такава) не урегулира тези отношения. Държавата   иска да й платим, но ни оставя на вълците с аргумента, че това са отношения между плащащия и банката. Добре, дори да е така, след като държавата ни принуждава, нека бъде така добра да регулира процеса или поне да сложи юзди на банковите такси за плащания към бюджета.

Решението е просто и не изисква умопомрачителни усилия и познания от „законотворците”. В момента действа Закона за платежните услуги и платежните системи,  според чийто текстове осъществяват своята дейност търговските банки. В чл. 49 на същия закона спокойно може да се добави текст, според който за трансфери от физически и юридически лица към бюджета (към банковите сметки на институциите иначе казано) се дължи банкова такса в размер не по- голям от…лева. Сумата я оставям на законодателя. Другият вариант е да се делегират правомощия на Министерски съвет с постановление да определя максималния размер на таксата. Той да реши колко да бъде максимума, но три лева максимална такса за превод ми се виждат много по-добре от пет или седем. Особено когато сме в условия на криза. Ако разсъждаваме по икономическата логика, то с тази мярка в гражданите и фирмите биха останали повече пари за други разходи, за потребление да го кажем, което значи повече ДДС и събран акциз например. Макар и доста опростен примерът илюстрира основния плюс на една подобна мярка.

Между другото това е въпрос, по който националния омбудсман Константин Пенчев е алармирал още преди година ( в. „24 часа”, 19.01.2011г.). Самият той твърди, че е абсурдно и несправедливо за пет лева държавна такса да се плащат 6 лева за комисионна на банката. Самият национален омбудсман има подобно предложение, но в друга посока – да се задължат институциите, когато откриват сметки в търговски банки, да уговорят максимален размер на таксите, дължими за превода.

Една такава концепция не е лишена от логика, но предвид манталитета и безхаберието, което цари, по-добре е да бъде уредена централно, в един акт, а не да даваме на договарящия с банката нов повод за корупция.

Сега имаме кредитни институции, които събират едни такси, с които си надуват печалбата, за която не съм въобще убеден, че остава в България, но това пак е друга тема. Какво казва статистиката за 10 месеца от януари до октомври 2011г. банковата система е събрала 720 млн. лева от такси или по 72 млн. лева на месец. (вестник „Стандарт”, 30.11.2011г.).

Едва ли бихме могли да изчислим без конкретни данни от БНБ например какъв е делът на таксите събрани за преводи към бюджета, но и няколко милиона да са, няма значение. По-добре е парите да останат у бизнеса и гражданите, за да се въртят в икономиката, отколкото да надуват портфейла на търговските банки.

 

Категория: Политика
Прочетен: 2045 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.02.2012 17:56
Търсене

За този блог
Автор: carloscontrera
Категория: Политика
Прочетен: 101577
Постинги: 24
Коментари: 30
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Февруари, 2012  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
272829