Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: carloscontrera Категория: Политика
Прочетен: 101581 Постинги: 24 Коментари: 30
Постинги в блога от Юни, 2014 г.
          Историята има навика да се повтаря. Понякога се повтаря прекалено бързо във времето. За около две седмици виждаме реставрация на „сирийския сценарий” в съседен Ирак. Добре организирани, добре въоръжени групи от мюсюлмани сунити, съпричастни към организацията „Ислямска държава в Ирак и Леванта”, са на път да дезинтегрират цели провинции в Ирак.

Ако се върнем година или две назад във времето, ще открием бойците на същата тази организация в първите редици на терористите, които дестабилизираха Сирийската арабска република. Когато организираните ислямисти-главорези се опитваха насилствено да свалят управлението на Башар Ал Асад, те бяха обявявани за революционери и борци за човешки права. На няколко десетки километра от другата страна на границата, вече в Ирак, същите бандити са наричани с истинското им име – „терористи”. Очевидно става въпрос за политика, защото методите и практиките на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” са едни и същи – насилие, кланета и отричане правото на съществуване на всички, които не споделят ретроградната им идеология. Умерените сунити са считани от тази групировка за предатели, а останалите религиозни групи – включително мюсюлманите шиити, направо за врагове, които трябва да бъдат убити.

Корените на тази ретроградна идеология са пу на юг – уахабитското учение, идващо от Саудитска Арабия и Катар. С помощта на пасивната Европа и чрез прякото съдействие и подкрепа на администрацията на САЩ, подобни религиозни извращения се превърнаха в политически доктрини, които заплашват цивилизования свят и съдбата на милиарди хора, живеещи според други религиозни, политически и етични принципи.  В очите на ислямистите християнинът и мюсюлманинът-шиит са еднакво грешни и еднакво заслужаващи наказание. В повечето случаи това наказание е смърт.

Кои са „Ислямска държава в Ирак и Леванта”?

Според бивши служители на френското външно разузнаване създаването на организацията е резултат от унищожаването на Ал Кайда и производните ѝ структури в Ирак. През 2006г. Абу Мусаб ал-Заркауи е убит при въздушна атака. Заркауи оглавява в Ирак организацията Джама"ат ал-Таухид уал-Джихад (Единобожие и джихад), която се счита за продължител на делото на Ал Кайда и чиято идеология има за цел установяването на ислямски халифат. Въпросната организация е отговорна за стотици атентати в Ирак – включително за обезглавяването на двамата български шофьори – Лазов и Кепов, както и за атаката през 2003 г. срещу българската военна база „Индия” в Кербала. След убийството на Заркауи организацията се разпада, което дава възможност за нови религиозни-политически експерименти и течения. Новата организация е изградена върху руините на старата, разпаднала се група на същия този Заркауи. Настоящата терористична групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта” е основана и рекрутира своите бойци сред стотиците хиляди бивши военни от иракската армия, която след свалянето на Садам Хюсеин беше разформирована. Мнозинството от офицерите бяха остракирани – останали без работа, доходи, публично унижени, те намират добър прием в подобни крайни, радикални организации, които разполагат с пари и материални ресурси да привлекат и обезпечат именно подобни хора. Безспорни са данните, че основната част от ударните единици на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” са съставени от бивши иракски военни. Според френските данни именно това е опасното – това са хора с полеви опит, водили са бойни действия, разполагат с добра тактическа подготовка и с добро въоръжение и логистична подкрепа. В условията на война на 360 градусов фронт, практически са непобедими. Срещу тях зле формираната, необучена и тактически неподготвена нова иракска армия няма особени шансове. Действително не е невъзможно да се стигне и до сценарий, в който столицата Багдат да бъде превзета от терористите. Това би довело ускорен разпад, дезинтеграция на иракската държава, т.е. Ирак в този вид, в който го познаваме от времето на Садам, няма да съществува нито географски, нито политически. Фигуративно казано – чака ни една нова Сомалия.

Заплахите за България?

Повтарянето в много по-лош вариант на „сирийския сценарий” е с огромна доза вероятност. Докато Асад след четири години война с терористите, без външна намеса, удържа войната, то в Ирак такива обстоятелства липсват. В Сирия, благодарение на правителството, експанзията на ислямистите беше спряна, а позициите им силно уязвени. В Ирак това е невъзможно към настоящия момент. Основните заплахи за нашата държава са в две посоки – бежанска вълна, която ще увлече със себе си хиляди хора от Близкия Изток и Африка, които ще се опитат да намерят път за Европа през България, и навлизането на терористи под маската на бежанци. Останалите проблеми като увеличение на цените на енергоносителите на този етап са само хипотетични. Първите две обаче са повече от сигурни. Следва да се отбележи и това, че настъплението на ислямистите пряко заплашва и Кюрдистан, което може да провокира конфликт в конфликта – кюрдските милиции около братята Барзани срещу ислямистите. Задълбочаването на това противопоставяне може да отприщи допълнителна вълна от бежанци към Турция, която ще увлече със себе си със сигурност и хора, които нямат нищо общо с конфликта, но търсят пътя към богатата Западна Европа.

А ако Турция не издържи? Съществува и сценарий Турция да не успее да се справи с последователните вълни, идващи от Ирак и Сирия, тогава тя няма да има избор и ще отклони потока към България и Гърция. Можем да се окажем обсадени от хиляди хора по протежение на турско-българската граница.

Бежанската вълна към настоящия момент се изчислява приблизително на 300-500 хил. души, които бягат от размирните райони в посока Турция и Сирия. При ескалация на насилието и усложняване на обстановката, удължаването на конфликта би могло да се очаква бежанската вълна да достигне до 1-2 млн. души. При този сценарий опасността за България придобива катастрофални размери. Повече от ясно е, че Турция не би могла да поеме и 50% от този поток. Особено като имаме предвид, че близо 250 хил. души от Сирия все още се намират на турска територия. Ако иракски граждани се устремят към Турция, ще се повтори ситуацията от преди година – турската държава ще започне контролирано изпускане на хора към България и Гърция. При такъв сценарий България следва да има възможност незабавно и напълно да затвори зелената си граница с Турция по суша и вода. За справка - едва за няколко дни в България отново са влезли около 400 души нелегално с неясна самоличност.

Навлизането на подобни компактни маси от хора на територията ни крие социални, здравни, икономически рискове за страната. Към настоящия момент липсва дори индикативна оценка на тези рискове. На политическо ниво липсва концепция за справяне с бежанската вълна. По-голямата опасност се крие в липсата ни на подготовка, отколкото в самата вълна. Очевидно изграждането на цялостна стена по границата ни с Турция няма алтернатива. Фактът, че при настоящата усложнена обстановка, липсва адекватна програма за предотвратяване на щурма на нелегални имигранти към България, показва, че проблемът се подценява. Рискуваме да повторим грешките от миналата година, когато над десет хиляди нелегални имигранти проникнаха на наша територия. Колко биха могли да се очакват при ескалация на конфликта в Ирак е въпрос на сценарии – вероятно между 10-20 хил. души. Това ще бъде социална бомба за държавата, която крие своите средносрочни и дългосрочни заплахи за нацията и държавата. Практиката показва, че по-сигурно, икономически по-обосновано, т.е. по-евтино, е да се минимизира до възможното влизането на нелегални имигранти, отколкото да се правят последващите разходи и програми за извеждането им от страната. Същото се отнася и за безумните сценарии да им се дава статут, че и гражданство.

Социално неприемливо е да приемаме тези огромни маси от нелегални имигранти – рискуваме взривяване на обществения мир, както и надигане на вълната антиимигрантски чувства. Неприемливо е и по финасново-икономически причини – просто сме бедни и не може да се позволим да издържаме една критична маса от 20-40 хил. души.

Все още стои висящ и въпросът за инфилтрирането под маската на бежанци на терористи или на цели терористични ядра. Твърдението, че такива хора няма и няма как да проникнат на територията на държавата, е несъстоятелно. Само по метода на аналогията – при безконтролното и безкритично приемане на нелегални имигранти, без проверки на тяхната действителна самоличност, статус, занимания, финанси, политическа ориентация, няма как определен процент да не са съпричастни към терористични организации. Действителността е може би по-лоша отколкото я мислим. Тук живеем с виждането, че случващото се в Близкия Изток е екзотичен сценарий от друг континент, а всъщност разстоянието е около 1000 км.. Това се оказа, че не е проблем, тъй като бе преодоляно от хиляди нелегални имигранти. Ние сме в т.нар. „контактна зона”, което предполага и контакт, пряк контакт с представители и на терористични групи, проникнали на наша територия. Това основателно води до въпроса в материално-технически план дали сме готови да противодействаме на тази заплаха. Не е за подценяване и човешкия фактор – ако не разполагаме със специалисти, познаващи исляма и характеристиките на терористичните ислямски организации, или пък те са недостатъчен брой, следва да искаме помощ под такава форма. Това трябва да се случи сега, а не когато държавата се напълни с нелегални.

Възможните мерки:

1.  Пълно затваряне на цялата граница с Турция.

2. Изготвяне на план за противодействие на навлизането на нелегални имигранти с възможни варианти, включително увеличаване на наличния състав на ГД „Гранична полиция” по границата, командироване на жандармерия.

3. Незабавно да се иска европейска помощ, включително финансов ресурс и  техника.

4. Изготвяне на разчет за средства, необходимите за затваряне на граница и за осигуряване на повече сили – жива сила и технически средства за охрана на границата.

5. Законодателни промени, които да разпишат ясна и бърза процедура за експулсирането на нелегалните имигранти, проникнали на територията на страната в страните, от които идват.

6. Прецизиране на текстовете на Наказателния кодекс, включително завишаване на санкциите, за лица, които са проникнали в страната без разрешение, без документи или на нерегламентираните контролно-пропускателни пунктове.

7. Незабавно свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, който да обедини по-горните точки в общ план за действие.

 

 

 

 

Категория: Политика
Прочетен: 2655 Коментари: 4 Гласове: 4
Последна промяна: 18.06.2014 14:04
Търсене

За този блог
Автор: carloscontrera
Категория: Политика
Прочетен: 101581
Постинги: 24
Коментари: 30
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Юни, 2014  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30