Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: carloscontrera Категория: Политика
Прочетен: 101587 Постинги: 24 Коментари: 30
Постинги в блога от Август, 2013 г.
 Светът нервно тръпне в очакване ще има ли външна военна намеса в Сирия. Предвождани от световния жандарм Вашингтон, и редица европейски държави изказват готовност да се включат в бомбардирането на една суверенна държава. Турция също побърза да обяви, че няма против да се включи в оформящата се антисирийска коалиция. Разбира се, нападението се представя като интервенция в името на мира, хуманността и човечеството.

Casus Belli – използването на химически бойни вещества в Дамаск. Обвиняем – дежурният виновен напоследък за всички злочестини по света – Башар Ал Асад. Тече разследване – инспектори към ООН и към момента се намират в района и обследват, като се очаква до дни да бъдат оповестени официални данни и заключения от проверката. Макар че екипът от международни инспектори още не е излязъл с официален доклад, висши представители на американската администрация и самият премиер на Великобритания – Камерън, побързаха да заявят, че за тях няма абсолютно никакво съмнение. Силите на сирийския президент Ал Асад са отговорни за използването на химически бойни вещества срещу бунтовниците и населението - гръмогласно тръбят Вашингтон и Лондон. Любопитно е с какви ли данни разполагат въпросните ястреби, че да са толкова категорични. Още по-любопитно е защо незабавно тези данни не бях оповестени публично. Говори се за разузнавателни данни. Черно на бяло, обаче – нищо. А това оставя съмнения за поредната политическа игра. Затвърждава се усещането, че се бърза с атаката преди окончателния доклад. Дрънкането на оръжията се учести отведнъж – САЩ, Великобритания и Франция на социалиста Оланд събират флот и се готвят за ракетна атака. Турция също нервничи и с готовност би се включила в унищожаването на последния светски режим в съседство. Като че ли всички гореизброени остават глухи за призивите да се изчакат първо резултатите от инпекцията. Което означава едно единствено нещо – че никой от тези държави няма да държи сметка за резултатите от проучването и каквото и да се случи ще има с голяма доза вероятност атака. Не сме забравяли за неопровержимите доказателства за оръжията на Садам в Ирак. Още ги търсят и още не са ги намерили.

Въобще всяко едно изказване от Вашингтон и марионетния им съюзник Великобритания трябва да бъдат посрещани със скептицизъм. Отдавна е ясно, че за изпепеляването на една страна не са им необходими обекивни доказателства или истина, а просто спекулации. Разбира се, в името на мира, човечеството и демокрацията. Сякаш някой някога ги е молил за това.

Остава обаче открит въпросът какво ще постигне една подобна агресия отвън срещу Сирия. Самите, да ги наречем условно, съюзници не са готови на сухопътно навлизане в Сирия. И съвсем резонно, защото една комбинирана атака по въздух и суша не е ясно как ще завърши. Една намеса по суша, стоварване на сухопътни сили и бронирана техника със сигурност ще отприщи вълна от насилие в целия регион, включително в посока Иран и Турция. Не е ясно и дали въпросните съюзници няма да затънат в арабските пясъци. Защото е ясно, че Сирия не е нито Либия, нито Ирак. Ако не постигнат бърза победа, което едва ли е възможно, съюзническата намеса ще се изроди в една обикновена касапница със съмнителни резултати. Справка – Сомалия. А в Сирия десантът на съюзници ще срещне със сигурност  милициите на Хизбула”, а вероятно и части на „Кудс” (корпус към Революционната гвардия на Иран). Съмнително е до колко един подобен десант може да разчита на помощта на т.нар. Свободна сирийска армия, която очевидно е зле подготвена и на нея не може да се разчита. А джихадиските милиции? Дали няма да се обърнат и срещу съюзническите войници?

Съвсем друг аспект е положението на Израел, защото е ясно, че при атака към Сирия срещу Израел ще полетят ракети от Сирия и Ливан. А Египет? В един момент Израел може да бъде удавен в арабска вълна от три посоки. Тогава кого първо ще спасяват САЩ, Великобритания и Франция – своите части или Израел? Или всички възнамеряват да бъдат изпепелени в арабските пясъци. Сценарий, достоен за плосък американски блог бастър филм, но неприложим в действителността.

А руската база Тартус в Сирия? Каква ще бъде нейната съдба по време на атаката и след нея? Защото и една заблудена ракета да удари в района на базата създава предпоставка за ответен удар…

Ситуацията придобива отенък на необратимост – въпросът е до къде ще стигнат съюзниците. До няколкодневна ракетна атака (която вероятно ще доведе до смъртта на хиляди цивилни жервти, в чието име всъщност по думите на съюзниците се обстрелва Сирия)? Или мислят да правят бомбен килим дни наред? А когато обстрелът свърши, а д-р Асад не падне? Тогава? Готови ли са да хвърлят жива сила срещу Дамаск? И каква ще бъде задачата – да се свали правителството. После? Идват муджахидините или „Мюсюлмански братя” или джихадистите на Ан Нусра. Резултатът от една такава външна военна намеса ще бъде тотална териториална дезинтеграция на Сирийската арабска република. Светът ще наследи няколко автономии, враждуващи помежду си, които трайно биха дестабилизирали и без това крепящия се на косъм баланс в Близкия изток.

А някой от войнолюбците да държи сметка за бежанската вълна, която ще удави Европа?! Италия, Гърция, България  ще бъдат залети от може би милиони бежанци, бягащи от войната. Кой ще понесе отговорността за това и кой ще се оправя в бъркотията – едва ли САЩ, които са през един океан разстояние, или Великобритания, която е на другия край на Европа и обмисля да напусне Шенген и ЕС. Може би Франция ще се погрижи, но най-вероятно ще трябва да проси пари от Германия, защото сама по себе си в момента войнстващата Франция едва се издържа и икономиката й е напът да закъса в резултат от надутите данъци, които да финансират социалистическите проекти на президента Оланд.

А къде е България! Както обикновено, българският управляващ се снишава и чака да види накъде ще задуха вятърът. Управляващите социалисти са готови да акушират и съучастват в атаката над Сирия. Нищо че преди месеци, когато бяха в опозиция, заклеймяваха тази политика. Правителството засега се ослушва. Плод на това ослушване беше декларацията на Министерство на външните работи по въпроса. Акт, пълен с много фрази, вероятно дипломатически издържан, но без отговор на основния въпрос – ще съучастваме ли в покушението срещу Сирия или няма да съучастваме. Светът е на път да се запали, а мъдруващите тепърва ще се събират. Народното събрание мълчи, Министерският съвет мълчи, Вигенин мълчи, президентът и той мълчи. Човек добива усещането, че стискат палци ракетите да литнат и тогава пред свършен факт да кандисат наши бази да се ползват при атаката.

Но едва ли има правни, политически или някакви други логични доводи да участваме в очакваната военна авантюра. От правна гледна точка не сме и длъжни. Липсва резолюция на Съвета за сигурност на ООН, което означава, че всяка една атака над Сирия е де юре и де факто агресия. Освен това липсва основание НАТО да предприеме каквито и да е действия, защото не е налице нападение над държава-членка. Друг е въпросът, че НАТО е превърнато от САЩ в присъдружна организация, а държавите-членки в тълпа от угодничещи лакеи. Така или иначе по смисъл на чл. 6 от Северноатлантическия договор Вашингтон, 4 април 1949 г. (http://im.cablebg.net/clients/sad-04.htm) няма нападение, следователно от правна гледна точка няма основания за интервенция на НАТО. А след като няма и резолюция на ООН, няма и легална възможност, която и да е страна да атакува Сирийската арабска република. Всяка една атака в този момент, при тази ситуация, ще бъде само и единствено агресия, за която агресорът трябва да бъде наказан. А щом НАТО и ООН де юре не могат да произведат интервенция каква е логиката ние да участваме в незаконна атака (нападение) срещу трета страна било то и с логистична подкрепа?!

Относно политическите аргументи – имаме ли интерес от дестабилизация в Близкия Изток и бежанска вълна. Отговорът е прост и той е не! Каква е политическата логика да участваме в касапница? Няма политически аргументи, които да обосноват това. Напротив има достатъчно политически аргументи да пазим неутралитет и до последно да настояваме за спиране на огъня и мирни преговори. Има много логика в това да поискаме от Турция да спре бежанската вълна и да не пропуска бежанци към България. В момента Турция е отворила границата и пропуска към нас като пробито сито.

Учудващо е обаче тъпоумното мълчание на парламентарно представените партии, Министерския съвет и президента. Външният ни министър с недомлъвки обяви, че... чакаме. Да, вярно е, чакаме да гръмнат първите ракети, за да се набутаме и ние сред съюзниците по силата на обстоятелствата. Вигенин е лустросан еврократ, нормално е да крепи тезата на Брюксел, който също се точи за война по давление на Франция, Великобритания и вероятно Германия. Само че необяснимо е мълчанието на трите други партии без ДПС. ДПС са ясни – протурската им политика обуславя мълчание и прикрита работа за вкарване и на България във войната, в която и Турция с охота ще участва срещу Сирия. Обаче не чувам гласовитите социалисти, демократите от ГЕРБ да надигат глас срещу войната и въвличането на България в предстоящото меле. Странно, като се има предвид, че принципно са се изказвали преди време против участието на България в подобни авантюри. Да се има предвид, че при едно заседание на Народното събрание при сегашната му конфигурация лесно може да бъде взето решение България да пази пълен неутралитет и да не участва под никаква форма в евентуална атака. Това обаче е въпрос на морал и съвест, който е в явен дефицит в настоящия състав на Народното ни събрание. Фактът, че два дни след като се заговори за война, всички мълчат, говори за съучастие. Едва днес стана ясно, че евентуално в сряда въпросът ще бъде разискван в Пленарна зала.

И на въпроса как всъщност би могла да се спре конфронтацията в Сирия – просто трябва да спре въоръжаването на бунтовниците. Ако потоците от пари, оръжие и наемници секнат, едва ли фамозната Сирийска свободна армия ще изкара и месец. А джихадистките отряди поставени в ситуация без мащабен конфликт, ще изпаднат в ситуацията на обикновени разбойнически шайки, които вероятно лесно ще бъдат приключени.

А какво ни чака при военен сценарий с външна намеса в Сирия – чака ни бедствие.(http://carloscontrera.blog.bg/politika/2012/11/24/bylgariia-siriia-turciia.1023823).

Категория: Политика
Прочетен: 3455 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 30.08.2013 12:11
 Предвид предстоящото ново разглеждане на предложението за референдум за прекратяване на концесията на „Софийска вода”, насрочено за 5 септември т.г., е необходимо да погледнем на темата не само като софийски, общински, местен проблем, а като централен държавически въпрос. Иначе казано – състоянието, перспективите и възможностите за реформиране на ВиК сектора.

Когато говорим за водоснабдяването, трябва да имаме предвид, че това е елемент преди всичко от националната сигурност. Липсата на нормално водоснабдяване или липсата въобще на водоснабдяване представлява проблем не просто за качеството на живота, а е въпрос на оцеляване. Както е добре известно на всеки още от училищните времена – без вода не може. Ефективно работещ ВиК сектор е гаранция за нормално съществуване на обществото и индивида. Т.е. това е сфера, в която държавата трябва да провежда преди всичко обществено отговорна политика, която се заключава в осигуряване на населението на достъп до водоснабдяване. Просто казано - развита мрежа, непрекъснатост на водоснабдяването, възможност за всеки да ползва вода, което пък предполага и ниски цени на услугата. Съмнително е дали покриваме и един от тези компоненти. Дори в София е доста съмнително, защото има не малко хора, които поради правни, административни или други фактори са лишени от водоснабдяване в София в 21 век. И тук не става въпрос за циганските гета, които просто си крадат водата, а иде реч за онези нормални хора, които са си купили жилища в район, където има проблем с инфраструктурата по доставянето на водата и липсва канализация. Дотук с встъплението.

Водоснабдителната политика на държавата се предполага, че е единна, осъществява се на цялата територията на страната и представлява поредица от конкретни мерки и действия (правни, административни, инженерни, инвестиционни) за осигуряване на водоснабдяването на населените места, т.е. на населението. Реалността е доста по-различна. Има региони, цели области, които са де факто извън тази политика. Там никакви мерки и действия не са предприемани и осъществявани от години. И резултатите скоро няма да закъснеят – от лошо водоснабдяване ще се премине въобще към липсата на такова.

За съжаление обаче темата около ВиК сектора основно се движи около въпроса за цената, която всеки един от нас плаща на доставчика за водата. Но въпросът за цената е вторичен и обусловен от съществуването на нормално функциониращ ВиК сектор, т.е. от предпоставката, че има доставка на вода въобще.

С учудване наблюдавам как от няколко години предходното, а вече и последното правителство, респективно миналото и настоящото народни събрания, паразитират върху темата за водата, ВиК услугите и реформата им. Паразитират, защото все по-силно се затвърждава убеждението, че реформата е насочена не към целта (достъпно, евтино, ефективно водоснабдяване), а към средството – усвояване на финансовия ресурс за реформата и участие на определени икономически субекти в сферата на ВиК услугите. Миналата година се обсъждаше законопроект на Министерски съвет, подписан от министър-председателя Борисов, който предвиждаше изменение на Закона за водите. До колкото ми е известно формалният вносител Министерски съвет е преподписал изготвените предложения от МРРБ и МОСВ. Централна роля във въпросния проект има един заместник-министър в МРРД – Д. Симидчиев, бивш служител (директор) в „Софийска вода”. Да, изненада, концесионерът ВиК системата в София. Това пояснение е необходимо, за да се хвърли яснота върху въпросния законопроект и смисъла му. Между другото, г-н Симидчиев продължава да бъде заместник-министър и в настоящия мандат, което буди някои интересни въпроси и заключения.

Законопроектът предвиждаше няколко простички на вид неща – окрупняване на сектора (което не е лошо), провеждане на централизирана политика (също добре) и…възможност за концесии и договори, което всъщност опорочава идеята за осъществяването на предходните неща. Да, законопроектът на ГЕРБ създаваше възможност за прикрити и явни концесии, без да има гаранции за инвестиции и подобряване на мрежата, съответно на показателите. Липсата на подобрения и развиване на мрежата, което се установява с показателя „общи загуби на вода”, води до разхищение на воден ресурс, а в ценови план до спираловидно увеличение на цените. Всъщност, ако имаме високи нива на „общи загуби на вода, това означава, че направените инвестиции не са ефективни. Това означава и други две неща – високите „общи загуби на вода” означават загуба на финансов ресурс, приходи от продажбата, фактурирането на водата, което пък води до неминуемо увеличение на цените за потребителите. Това се получава, защото ВиК оператора търси вариант да събере чрез по-високи цени приходи, които е пропуснал благодарение на неотчетената и нефактурирана вода. Създава се порочен кръг, чието ярко изражение е поетапното поскъпване на ВиК услугата, без да се подобрява нейното качество.

 За щастие този лобистки проект не беше приет, защото той отваряше широко вратата за най-бесен концесионен колониализъм. Например - даваше се възможност за договор до 10г., който да не предвижда и един лев инвестиции, т.е. седиш на изхода, събираш парите, правиш аварийно ремонтиране и на 10-тата година оставяш съсипаната мрежа и отиваш да харчиш спечеленото.

Обаче тези дни откривам, че всъщност по темата ВиК сектор между бившите управляващи – ГЕРБ и настоящите БСП има някаква прикрита колаборация, сработка. Преглед на протоколите от заседанията по обсъждане на Закона за водите в настоящите комисии на Народното събрание показва, че принципните разбирания на ГЕРБ за т.нар. „водна реформа” са усвоени, макар и моделирани, и от БСП. Не става дума за различен тип политика, а за различен подход, различни методи и форми, но целеният резултат е един и същ. Иначе казано принципни различия няма, което обяснява и кадровото присъствие на кадър на ГЕРБ на същия пост в Министерството на регионалното развитие и в мандата на БСП.

Без особена трудност се установяват някои интересни факти. Продължава да се работи по окрупняването на ВиК сектора, което е добре, защото ще се спестят средства от мащаба и ще се акумулират вероятно повече приходи, които да се реинвестират. Обаче ме притеснява фактът, че въпросните Асоциации по води, въведени са 2009г., сега продължават да стоят и БСП предвиждат да им дадат цялата власт на ВиК мрежите по области. Правя веднага паралел с онези водни сдружения преди десетина годни, които успяха в няколко града да опропастят ВиК мрежата и, без да предоставят реално никаква услуга, да прибират пари от абонатите. Тук моделът е по-различен, но според мен представлява отказ от държавата да провежда реална централизирана ВиК политика. Опасението е, че въпросните асоциации всъщност ще бъдат удобния орган, който да разпредели ВиК мрежата чрез договори и концесии на няколко субекта, които имат интерес от това. За сега се спрягат Плевен, Варна, Бургас и Пловдив като области и областни центрове с достатъчен брой население. Да се има предвид, че при концесионирането концерсионерът няма особено интерес от ВиК мрежи, обслужващи многобройни население места с малко население и разположени на обширна територия. На концесионерът, който и да е той, са му необходим голям брой абонати на гъста населена територия. Липсват в законопроектите специални правила за договорите, които да отговарят на спецификата на предмета на договора – управление на ВиК системата, т.е. законодателят не предвижда минимални нива на услугите, критерии за минимални инвестиции, ефективност, специални правила за разваляне на договора при неизпълнение и т.н. Такива правила няма и в Закона за концесиите, защото той третира концесионирането въобще, а не специално това във ВиК сектора. Това означава нещо много просто – без ясни правила ще се получат доста казуси тип „Софийска вода”. Договорите така се правят, че са в интерес на оператора, а не на общината, в случая на Асоциацията по ВиК. Празнотата в уредбата дава възможност за злоупотреби. Отделно от това няма ясна идея и аргументи въпросните Асоциации по ВиК какво точно ще извършват, защото техните функции са сведени до това да изберат ВиК оператор или концесионер. Останалите им правомощия имат по-скоро пожелателен характер, но не и контролен и санкционен. Опасно е и нещо друго – асоциацията по ВИК за определената област се състои от представители на общините и представителят на държавата. Т.е. макар и колективен орган се запазва териториалния принцип – всяка община има по един представител, без да се държи сметка за броя на населението, за състоянието на инфраструктурата или за територията на общината. Просто казано – няколко малки общини могла да бламират по-голямата и обратното – голямата община заедно с председателя и представител на по-малка община могат да бламират останалите. Това означава, че договорът за възлагане на ВиК оператор вероятно ще бъде сключен на база интереса на по-силното лоби, което означава, че в някои общини може въобще да не се предвиждат инвестиции например, а в други да се концентрират мнозинството от инвестиционните дейности. Как тогава ще бъде защитен обществения интерес? Интересите и на селото, и на града са еднакви – непрекъснат достъп до качествено водоснабдяване на ниска цена. Проблемът за орговорността също не е никак маловажен. Реално държавата и общините ще се скрият за Асоциациите по ВиК и никой пряко избран от гражданите, няма да взема решенията. А това създава предпоставки за скритост, потйност и вземане на корупционни решения под булото на анонимността.

Да не пропускаме и фактът, че при така предвидената уредба, съществува реална опасност от прикрито частно водоснабдяване – в случай, че има трансформация на собствеността на ВиК операторите. Няма гаранция в закона, която да забранява разпоредителните сделки с дялове или акции във ВиК операторите държавна, общинска или смесена собственост. В един момент може да се окажем като ситуацията със „Софийска вода” – мажоритарният собственик на акциите да е една пощенска кутия в Холандия например (Юнайтед Ютилитиз БВ – английския собственик) или на Веолия Вода, чийто собственик пък е най-голямата мултинационална водна компания – френската Веолия.

В заключение – ВиК мрежата задължително следва да остане в обществени ръце. При това не формално, а реално, което ще рече прозрачност при вземане на решенията, персонална орговорност и централизирано управление, включващо възможност за текущ, последващ контрол и налагане на санкции, най-тежката от които да е възможността едностранно държавата при системни нарушения и неизпълнения да прекратява договорите на операторите. Общественото водоснабдяване да се осъществява или от публични органи, а не дружества, или от дружества със сто процента общинско или държавно участие. Би могло да се мисли и върху формулата за запазване на общинския контрол върху ВиК операторите, но при задължителното участие на държавните органи при управлението им. ВиК мрежите следва да останат публични не само по отношение на собствеността, но и да се експлоатират от публични институции/дружества. Най-приемливият вариант е да се върви към държавно, централизирано управление на ВиК мрежите и предоставяните услуги. При един такъв модел може да се осъществява реална инвестиционна политика в сектора чрез крупни проекти и акумулиране на по-големи по размер средства, включително и чрез външно финансиране. Отделно от това се създава възможността за въвеждане на единна средна цена за комплексните услуги за страната, което ще позволи балансиране на инвестициите и дотиране на областите, които имат сериозни проблеми с водоснабдяването и отвеждането на водите.

*Настоящата статия е началото на една поредица, която ще бъде посветена на съвременните тенденции във ВиК сектора (европейски и световни), на големите водни компании и на случващото се на законодателно и административно ниво в българския ВиК сектор.

 

Категория: Политика
Прочетен: 2001 Коментари: 2 Гласове: 1
06.08.2013 13:15 - Водни игри
 В типичния си поведенчески стил БСП и ГЕРБ омаскариха идеята за референдум за прекратяване на концесията на „Софийска вода” за ВиК системата на Столична община. Липсата на експертен потенциал доведе до кавалкада от лъжи, полуистини и откровени неистини, с които обществото беше индоктринирано от няколко лица от въпросните две партии. И понеже въпросът за концесията на водата в София е централен въпрос, който надхвърля рамките на общината, следва да има пределна прецизност не само във формулирането на целите – развалянето на концесията, но и в пунктуалното следване на процедурите по развалянето й. За съжаление това поведение не е налице.

 Народният представител от БСП Цветков гръмко обяви, че съдът се е произнесъл да бъде насрочен референдум, като дори посочи и възможните дати – 20 октомври - 4 ноември 2013 г. При преглед на съдебния акт (Решение 5330/01.08.2013г.) на Административен съд – София-град такова произнасяне на съда няма. И в това се състои поредната лъжа от брънката на хилядите лъжи, които съпътстват безумната концесия на водата. Един поглед назад – решението е образувано по жалба на група общински съветници срещу Решение 621/06.12.2012г. на Столичен общински съвет да свика местен референдум за прекратяване на концесионния договор на „Софийска вода” АД. Въпросното решение на СОС е повече от бланкетно, всъщност състои се от едно единствено изречение – „Не приема доклада с предложения проект за решение”. И оттук започва една вероятно нескончаема сага, чийто основи са еднакво дълбоко заровени както в порочния концесионен договор, така и в пестеливата и противоречива уредба – Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Какво казва съдът. Съдът казва, че отменя решението на СОС и го връща за ново разглеждане при задължително спазване на дадените указания. Дадените указания са по спазване на процедурата за вземане на решение. Т.е. липсват указания за решаване на въпроса по същество. Иначе казано – съдът не е задължил СОС да свика референдум, а да повтори процедурата по решението. Това означава, че СОС отново може да откаже да свика референдум. За съжаление е така, защото този важен въпрос задължително трябва да мине през обществено допитване. Лошото е, че обществената артикулация на народния представител Цветков доведе до погрешното убеждение, че съдът е задължил СОС да свика и произведе референдум. Какви подбуди се крият зад афиширането на тази неистина чрез медиите в обществото не е ясно. Най-добрият вариант би бил това да се дължи на неумение и непознаване на правната рамка, а най-лошият да се търси опорочаване на процедурата и да се залъгва обществото с нещо имагинерно. Зад най-лошият вариант, дано не е той, разбира се стои някакъв интерес – политически, икономически, но при всички случаи задкулисен и вероятно също толкова обществено неприемлив, както самата настояща концесия.

В допълнение въпрсотото съдебно решение съдържа и едно особено мнение на член на съдебния състав (особеното мнение е на Председателя на състава). В него се казва, че всъщност съдът е следвало да реши въпросът по същество като даде задължителни указания на СОС да свика/насрочи референдума в законовите срокове. Това мнение на съда може да бъде споделено, но за съжаление то е под формата на особено мнение и не обвързва със силата на присъденото нещо СОС. И тук недоумявам защо това не се каза на обществото, а се твърди обратното. Това оставям на съвестта на народния представител Цветков.

И една вметка, в многогодишните сблъсъци на всички нива със „Софийска вода” АД и нейните апологети (каквито не малко има и в администрацията, и в политическите среди) се убедих, че всяка една процедура, в която концесионерът е участник, страна, следва да се извършва изключително прецизно и при строго придържане към нормативната рамка. В противен случай дружеството винаги успява на база процесуални пропуски да спечели. А това не е в обществен интерес. Изводът е, че борбата с водния монополист в София трябва да се осъществява на база доказани, неоспорими факти и пунктуално следване на правилата, а не въз основа на волунтаризъм, неистини и медийни брожения.

В тази връзка непонятна е и позицията на ГЕРБ, които подскочиха като ужилени само при съобщението, че е ще се произвежда местен референдум по въпроса за съдбата на концесията. В референдума няма нищо лошо, напротив, това е най-доброто и същевременно законосъобразно и целесъобразно средство Столична община да излезе от мъртвата хватка на концесионера, в която от години е държана. Фактът, че изначало от ГЕРБ се отрича референдума, мирише силно на задкулисие и някакви тайни сметки. Доста учудващо е при положение, че мнозина от общинските съветници от ГЕРБ споделят тезата, че концесията е неизгодна и създава проблеми вместо да ги решава. Действително отчасти ГЕРБ са прави – съдът не е постановил задължително произвеждане на референдум, а връщане на делото като преписка за ново разглеждане без задължителни указания по същество да има или да няма референдум. Но тук свършва истината и започват неистините и манипулациите. Само че ГЕРБ не казват какво им е становището по същество за новото разглеждане. Общественият интерес изисква да има референдум, но дали партийният интерес ще го допусне е друг въпрос? Липсата на достатъчно ясен отговор означава задкулисие. Отново.

На неистините и манипулациите на БСП по въпроса за съдебното решение ГЕРБ отговарят със също толкова неистини и манипулации. Можем да прочетем, че договорът на „Софийска вода” АД не бива да се разваля, защото тя можело да претендира между 400 милиона лева и 1 милиард лева неустойки. На първо място е любопитно кога, кой и къде направи тази сметка? Защото фактите сочат друго. Налице е Доклад за дейността на концесионера, изработен от Работна група към СО и СОС. В него не се сочат цифри, както ги обявяват от ГЕРБ – възможна претенция между 400 млн. лева и 1 млрд. лева. Освен това трябва да бъде ясно, че така или иначе дори да не бъде прекратена концесията, когато срокът и изтече, СО като гарант ще трябва да изплати заемите на „Софийска вода” АД, които към момента са три – основен договор за заем, договор със свързано лице (компанията майка) и друг банков заем. Така или иначе СО ще плаща сметката на „Софийска вода”АД, но никъде не е правен анализ и не са посочени факти за стряскащата сума от 1 млрд. лева. Освен това да се има предвид, че по заемите следва да се плати сума от около 100 млн. лева, а не твърдените от ГЕРБ фантастични числа. Освен това става дума за възможни претенции, но тези претенции ще се решат на арбитраж и въобще не е сигурно до колко „Софийска вода” АД може да ги обоснове и докаже. Т.е. става дума за едно предположение, за едно бъдещо несигурно събитие, а не може несигурни събития и недоказани хипотези да са основните аргументи за водене на политика. Има и един друг аспект, който угоднически се премълчава и от ГЕРБ и от БСП. А претенциите на СО към концесионера къде са? Защо не е направена до момента елементарна калкулация за финансовите претенции, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение от страна на „Софиийска вода” АД по договора? Нима няма основания и конкретни казуси, които да послужат за насрещни претенции!? Има, разбира се, но с учудваща апатичност СО не ги предявява срещу концесионера.

Отделна нишка за размисъл – ДКЕВР и контролната й дейност. Съгласно Законът за регулиране на ВиК услугите само и единствено ДКЕВР е административния контролен орган. При толкова изобилен доказателствен материал за нарушения и неизпълнение до момента има само две наказателни постановления. При това едното отменено от съда като незаконосъобразно, а другото е в стадий висящо съдебно производство. Бездействието на ДКЕВР е повече от съмнително. Сега има конституиран нов състав на комисията. А той къде блее? Ще се заеме ли ДКЕВР с концесията на “Софийска вода” АД, още повече, че предстои утвърждаване на нов бизнес план на дружеството. И тук контрата се премества от ГЕРБ, които не са съгласни, но крепят концесията, към БСП, които назначиха нови членове на ДКЕВР. И този състав на ДКЕВР ли ще проспи проблемите на София с концесионирането на ВиК системата? Въпросите са прекалено много, а отговорите малко като количество и съмнителни по смислово качество. И докато институциите се разберат откъде да започнат нищо чудно договорът да не бъде прекратени, а просто да му изтече срокът. А Столична община пак ще плаща, но в зестра ще си получи и разсипаната ВиК мрежа.

Но за да не бъда излишно черноглед, все пак е редно да бъдат посочени вариантите за излизане от този тупик. На първо място е необходимо действително да се произведе референдум, защото резултатът от него е най-силният аргумент – общественият интерес да бъде защитен. Доводите, че не е предвидено договорът да бъде прекратен с референдум, са несъстоятелни. Решенията взети с допитване имат непосредствено действие и не подлежат на одобрение в случая от СОС. В този смисъл те се явяват извънреден способ за изменение/прекратяване на концесионния договор. Тяхната правна сила е над договора, което логически следва от законовата разпоредба, че решението взето с референдум се изпълнява без последващо одобрение и неговото изпълнение не може да бъде спряно дори при обжалване на резултатите от референдума. Тук е резонен и въпросът – може ли договор да противоречи на решение, прието с референдум. Тъй като решението е акт, който стои над договора, а и произтича от волята на суверена (избирателния корпус) то неговата сила безспорно е възможно не само да дерогира клаузи от договора, но и да го прекрати, защото в крайна сметка договорите не могат да противоречат на закона, респективно на влезли в сила актове, произтичащи от закона. Логично е, когато се оперира,ползва се обществен ресурс (ВиК мрежата в случая) при изразена обществена воля, макар и с извънреден способ, договорът да бъде прекратен.

Разбира се, право на „Софийска вода” АД е да си предяви претенциите, но предявяването е едно, а доказването им по основание и размер съвсем друго. В тази връзка на претенциите на „Софийска вода” АД при едно арбитражно дело (съгласно договора споровете между страните се решават пред Арбитражен съд в Париж) Столична община може да противопостави своите претенции, произтичащи от неизпълнение на концесионния договор. В момента битува схващането, че неизпълнението се счита налице само при влязло в сила наказателно постановления на ДКЕВР. Не бива обаче да забравяме, че в случая с договора за концесия имаме облигационни отношения, които стоят вън от административно-наказателните. Например инвестиционната програма, която редовно не се изпълнява от концесионера, а оправданията му са меко казано дебилни. В обобщение – необходимо е ДКЕВР да издаде и да влизат в сила наказателни постановления, с които „Софийска вода” АД да бъде наказана за неизпълнение на задълженията си по бизнес плана, а Столична община да претендирана неустойки за неизпълнение и неточно изпълнение на инвестиционната програма. Това са възможни сценарии, но те са подчинени на политическата воля, а не на правната логика.

В крайна сметка за всеобщ наш ужас решението по казуса ще е политическо и правната логика е последната, която ще бъде следвана. В този смисъл това е тест за двете политически партии -БСП и ГЕРБ. Ако толкова им е мил, както твърдят, общественият интерес да допуснат насрочване на референдум, той да бъде произведен и да вървим към разваляне на договора. А отделно от това не е никак лошо със законови промени да се забрани концесионирането на ВиК мрежите въобще.

 

Категория: Политика
Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: carloscontrera
Категория: Политика
Прочетен: 101587
Постинги: 24
Коментари: 30
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Август, 2013  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031