И за да бъде разнобоят пълен, до момента липсва какъвто и да е смислен отговор от изпълнителната власт и от управляващото мнозинство в настоящото Народно събрание.

Действително вече има внесен законопроект в парламента, а именно Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Т.е., законът за „Сребърния фонд”, както е по-популярен.

Идеята на Дянков е да плати дълга с парите за пенсии.

В действията на правителството по въпроса с плащанията по външния дълг се забелязва една зле прикрита паника. Зад маската на размахваните експертни становища (писмени и вербални), зад назидателния тон в изказванията на финансовия министър Дянков се крие вероятно уплаха, че сме пред фактическа невъзможност да покрием плащанията по външния дълг с падеж  януари 2013 г. Става въпрос за плащания в размер на 1,7 млрд. лева.

Моментната неразбория с това плащане, разбира се, е пряко следствие от действията на три правителства назад във времето, включително и настоящото.

Още за кабинета Сакскобургготски е ясно, че този дълг трябва да се плаща. Спомняме си, че тогава се реализираха излишъци в държавния бюджет, които щедро бяха прахосани, вместо да се отделят средства за въпросния дълг, например.

Идва ред на управлението на т.нар. „Тройна коалиция” – същата участ. Реализиране на излишъци, без каквото и да е действие поне част от тези излишъци да се запазят като обезпечение на въпросния дълг.

Именно в този мандат е създаден и „Сребърният фонд” (2008 г.), като според действащия закон 25% от реализирания излишък се прехвърля във фонда.

Дотук добре, но Сребърният фонд има една единствена задача -  да гарантира пенсионната система. Заделяни пари за плащане на дълга с падеж януари 2013 г. няма. Няма и защо да има.

И кабинетът на НДСВ, и последващият коалиционен триумвират ДПС – БСП – НДСВ не заделят абсолютно нищо. Най-простата логика е, че никой от нашите съвременни „държавници” няма и идея да пести пари, които да бъдат харчени от следващия кабинет (най-вероятно без тяхно участие).

Идеята на всичко това е, че този външен дълг не се е появил вчера или оня ден, а преди два управленски мандата и необяснимо е днешното пискане на НДСВ и БСП по въпроса. Къде са парите от излишъците, защо не беше създаден с част от излишъците фонд за плащане на външния дълг, а парите бяха прахосани? Наистина неудобни въпроси за днешните критици.

Би било престъпно да не напомним или дори да забравим ролята на предходните две правителства в кашата с дълга. Разбира се, това по никакъв начин не оправдава сегашния кабинет на ГЕРБ и персонално финансовия министър Дянков за факта, че от 2009 г. чак досега нищо не беше направено по въпроса.

Напротив, завареният излишък от 2009 г. беше издухан по същата юнашка схема. Бързо, но някак встрани от общественото внимание остана и стопяването на резерва на НЗОК. Фискалният резерв е стопен до около 4 млрд. лева.

Стъпки от 2009 г. насам на настоящия кабинет за заделяне на пари за плащания по външния дълг също няма.

По-малко от една година преди падежа започва паниката. Обяснява се как дългът трябва да се плати (1,7 млрд. лв.), а пари няма. Ще емитираме нов дълг, ще ползваме пари от „Сребърния фонд”. Чуха се гласове за нова ударна приватизация на малкото останали държавни активи. Въобще изказвания и контраизказвания ангро. А времето тече.

Спасителната сламка е „Сребърният фонд”. Пари в наличност, които биха могли да послужат добре на правителството, за да закърпи временно положението и да получи индулгенция до изборите. Невъзможността да се плати 1,7 млрд. лв. догодина януари означава икономически крах, а и политически такъв - не само за правителството, но най-вече за държавата, защото министрите идват и си отиват (особено в настоящото управление), но народът и държавата остават и ние трябва да плащаме както дълга, така и грешките на „държавниците“ си.

Далеч съм от мисълта за икономически или финансов анализ. Вместо да се ловим за хипотези, по-добре да се придържаме към фактите. Налице е законопроект за опоскването и на „Сребърния фонд”, защото никой не може да гарантира, че играта на Дянков с него ще доведе до положителен резултат.

И най-малкото съмнение за провал е предпоставка и достатъчно основание да не се пипат парите за пенсии от „Сребърния фонд”. И без това пенсионните фондове са на червено и им трябват непрекъснати дотации от държавния бюджет. Прахосването на средствата от „Сребърния фонд” означава пълен крах на пенсионната ни система, защото е очевидно, че от другаде пари няма как да дойдат.

Разнасят се и някакви смехотворни аргументи, че парите не били управлявани добре и фактически фондът бил на загуба. Лошото управление не е основание за прахосване на парите. А и това лошо управление е пак дело на Дянков, що се отнася до периода 2009-2012 г. Вместо да наставлява, нека даде обяснение защо е допуснал това. Предполагам виновен ще му е законът, защото най-доброто извинение за некомпетентността и некадърността е в позоваването на „лошия закон”.

Най-големият шамар за Дянков дойде със становището на Европейската централна банка -   "Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията. То поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти".

Най-логичното, а и правилното решение би било да не се заиграваме с парите от „Сребърния фонд”, а да се търсят други варианти за плащания на външния дълг.

За благонравните мотиви на законопроекта - уж да се даде възможност за инвестиране в местната икономика, а всъщност буквално е написано, че зорът е да се инвестира в ДЦК. С аргумента за противното можем да запитаме Дянков защо не са се възползвали от възможността за депозити в други банки освен БНБ. Това е възможност за директно финансиране/кредитиране на местната икономика чрез банките. Че мотивите са съшити с бели конци е повече от ясно.

Друг любопитен факт е престъпното ходатайство на Националния съвет за тристранно сътрудничество и синдикатите плащанията от фонда (трансферите) да започнат не от 2018 г., както е по сега действащия закон, а от 2028 г.

Разбира се, за това със сигурност е имало „висши” съображения. Чудно ми е как синдикатите са се съгласили да дадат подобна индулгенция на правителството? По този начин предназначението на Сребърния фонд се дерогира и от фонд за гарантиране на пенсионната система се превръща в инструмент за финансиране на републиканския бюджет – запас, в който може да се бръкне винаги, когато не ти достигат пари.

За какво гарантиране говорим тогава?

Това е всъщност един добър начин, без всякаква конспиративна теория, да се завъртят парите от една бъдеща приватизация – по закон приходите от приватизация, концесии и други се внасят във фонда до 31 май на следващата година. Е, това удължаване на срока за трансфер някак кореспондира с щенията на Дянковата камарила да приватизират и „Български пощи”, и „БДЖ” например.

Ако чак след 16 години ще започне плащането на пенсии, то дотогава парите могат да се харчат (инвестират) по акъла на всеки случаен финансов министър, та ако ще и от калибъра на Вазовия Мунчо.

Отговорността, както се вижда, е само политическа, но Дянков не напира да бъде политически фактор, което му развързва ръцете да прави, каквото му скимне. Той имидж не лъска - за разлика от някои други.

И за финал нека си спомним, че Българската народна банка крайно рязко, остро реагира срещу хазартната игра на Дянков. Аргументите са повече от състоятелни:

– автоматично намаляване на валутния и фискален резерв, което ще доведе до накърняване доверието в икономиката, т.е. спад на външните, чуждите инвестиции;

-       риск от загуби за фонда, риск за изплащането на пенсиите – не случайно се замисля и предлага трансферът да се отложи от 2018 г. за 2028 г., т.е. в необозримото бъдеще;

-       явен конфликт на интереси – Министерство на финансите едновременно емитент (издател) и инвеститор ;

-       манипулация на пазара чрез изтласкване на другите участници, манипулация на доходността;

-       необосновано, рисково и неравнопоставено третиране на активите и т.н.

Крайната оценка за законопроекта на Дянков се очертава като доста негативна. В самата партия ГЕРБ има опозиция по този въпрос в лицето на Стоян Мавродиев.

Категорично този законопроект трябва да бъде отхвърлен. Игрите със „Сребърния фонд” носят риск за пенсионната ни система и поставят под въпрос въобще възможността да се изплащат пенсии. Всеки разумен човек, който няма материален интерес от сделките на Дянков, би се противопоставил на игрите с парите за пенсии.

Или накратко казано: долу ръцете от „Сребърния фонд”!