От ВМРО се обявихме категорично против опитите му да играе с парите за пенсии от т.нар. „Сребърен фонд”.  Против тази идея се изказаха различни политици и експерти, дори се стигна до остра реакция от БНБ и не съвсем дипломатично писмо по въпроса от Европейската централна банка. Въпреки сериозния обществен отпор, позициите на Дянков пред самия министър-председател явно са толкова големи, че мнението на мнозинството българи не е меродавно за него. Действително оказа се, че Дянков е благоволил да си преправи законопроекта за „Сребърния фонд”, но само частично. Иначе казано – аргументите „против” може и да са верни, но той ще прави, каквото си е наумил, и това е. Със санкцията на премиера, който – както знаем – обича еднолично да ги решава тия работи.

Въпросът е, че най-накрая премиерът ще трябва да се обяснява кое, защо и как. От него очевидно ще се търси сметката защо плащанията от „Сребърния фонд” ще се отложат за необозримото бъдеще – 2028 г. Както посочихме от ВМРО, това реално означава, че парите за пенсии се превръщат в поредния фонд резервен за изпълнителната власт. Тя ще си ги харчи, както й харесва, най-вероятно покрай изборите, а да му мислят следващите. Фактът, че министърът Дянков беше бурно освиркан от синдикатите, може би следва да накара премиерът да се замисли, че днес дюдюкат срещу финансовия му наместник, но утре огънят може да се обърне и срещу принципала му.

С аргументи едва ли финансистът може да бъде оборен, защото на инат той си прави, каквото иска. Между другото, министърът отдавна не разчита на силата на фактите и разчетите, а обосновава тезите и идеите си с понятия от типа „вяра, надежда и ще видите, че съм прав”. Положително по-скоро му отива постът министър на надеждите, отколкото финансов министър.

При заиграването със „Сребърния фонд” от ВМРО повдигнахме и въпроса дали всъщност отлаганията на плащанията не са свързани с опити за приватизация и „усвояване” на парите от там през фонда. По закон парите от приватизация постъпват именно в „Сребърния фонд”. Самият Дянков само преди дни заговори за ненужни държавни активи, които щял да продава и с тях да вдига пенсиите. Министърът или смята да наруши закона, като похарчи парите очевидно предизборно, а не ги внесе във фонда, или има намерение да ревизира и този законов текст и да приватизира и последните парчета от държавните активи. Третият вариант е добре познатият ход да се дадат по 10-15 лв. на пенсионерите и социално слабите цигани преди избори, за да не сбъркат бюлетината. Остава висящ и въпросът кои точно са „ненужните държавни активи” и защо те трябва да се продават?

Отколешна мечта на Дянков е да продаде и Български пощи, и БДЖ. Между другото, не стана ясно кой и как определя един актив като ненужен. В преценката на Дянков по този въпрос може да се съмняваме, защото в аргументите му има много повече врачуване, отколкото логика и конкретни данни. Да се съмняваме в способностите на министъра дава основание и фактът, че за три години като номинален председател на „Сребърния фонд” той реално е на загуба. Или иначе казано, собствената му некомпетентност се превръща в оправдание за реформи.

Не можем да отминем и поредното безумие с разхвърлянето на държавни институции по цялата страна. На първо място спорен е ефектът от това упражнение. Проблемът с държавната администрация не е, че работи в София, а че работи мудно и през пръсти. А това не се решава с пренасянето на едни хора и компютрите им от столицата в друг град. Съществен е и въпросът с оперативността. „Най-важният” аргумент, който правителството благоволи да даде е, че така щели да се ползват…магистралите. Излиза, че камиони с преписки ще хвърчат от град в град, защото както знаем бумащината е сериозно застъпена в дейността на държавната машина и електронният обмен на данни се приема все още за иновация и нещо ново, страшно и потайно в коридорите на чиновниците. А иначе приоритет им е електронното правителство.

Висящи остават въпросите с преместването на държавните служители, техните семейства, увеличаване на възнагражденията им, както е по закон, и с обезщетенията им, ако решат да напуснат. Финансовият въпрос с техническото извършване на цялата операция беше с лекота коментиран от Дянков. Щял да намери пари – според едни изказвания бил ги предвидил в бюджета, нищо, че това е идея от седмица-две, а според други имал в наличност, т.е. държавата цъфти и връзва и има пари за експерименти. Съвсем логично експерти поставиха въпроса за периода на това велико преселение – очевидно няма да е за ден-два, което означава, че докато кохортите се дислоцират, администрацията няма да работи. Това, очевидно, е проблем  за гражданите и бизнеса, а не за изпълнителната власт. Най-вероятно това е поредната дянкова авантюра, която няма да се случи – също както намаляването на ДДС, смело анонсирано от него поне два пъти, както излизането ни от кризата, което беше предсказвано от него поне 3-4 пъти и т.н.

За нас финансовият министър се превръща в опасност за държавата. Парадоксалното е, че той се ползва с висшето благоволение на премиера и всяко негово поредно бомбастично предложение се приема с „Ура”. Макар да не е единственият министър, който обстрелва обществото с небивалици и безумия, той е най-опасният както за държавата, така и за хората. В него е съсредоточен финансовият ресурс и, както виждаме, по негова прищявка за едно има пари, за друго няма.  Поведението на нацупено дете не отива на един министър, нито пък инатът да е все на неговата. Отвъд това открит остава въпросът как и дали въобще ще запуши дупките в бюджета.

Незабавно премиерът трябва да озапти финансовия си „факир” преди да е фалирал и   държавата.