Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2013 15:44 - Нов ред! Нови правила!
Автор: carloscontrera Категория: Политика   
Прочетен: 1510 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Към нов обществен ред, това е. През изминалите седмици порочният двадесет и тригодишен „обществен договор” беше съдран и стъпкан, разпарчетосан и едностранно прекратен от обществото. Причините, по-скоро анализа на причините, спокойно можем да оставим на политолозите и историците, защото сега има значение първо силата на фактите и на събитията. Очевидно вървим към нов ред, към нова система, към порядък – тук в България.

Понеже се чуват гласове, че не било ясно какъв е този нов ред, какъв да бъде той и може ли въобще да има нов порядък, български ред, български порядък, а не привнесен, напудрен руски, европейски, американски или всякакъв друг, нека си го кажем. Е, може и още да не е ясно какво ще бъде това, това новото, но едно е ясно – какво няма да бъде. А със сигурност то няма да бъде досегашното скудоумно, продажно, компрометирано състояние на гнусни съглашетелства, мазен либерализъм, който проповядва високи ценности и велики концепции, докато ти бърка в джоба и те краде, и те убива психически и физически - бавно и перфидно.

Носи се кухо кънтене на умряло от сегашните институции и техните влъхви под силата на камъните и народните хули. И това кънтене ще се носи, докато рухнат окончателно и безвъзвратно ги зачеркнем като един лош двадесетитригодишен житейски и държавен опит. Защото повече така не може. Институционалната и управленска импотентност трябва да заменим с институционална и управленска жизненост. Тежкият социален експеримент над българската държава и нация приключва и си отива с кухо дрънчене, кухо, защото зад фасадата няма вече нищо. Фалшивата либерална демокрация, наложено от празнодумците, от волнонаемните чужди лакеи, които две десетилетия ни облъчваха, че така е по-добре, си отива. Съвсем закономерно, разбира се, защото вместо да гради – разруши, вместо да даде – взе. Надали ще се намерят много, които да проронят и една сълза за тази фасадна утопия, която за малко да затрие държавата ведно с хората. Е, ще има и такива изроди – по философски или по материални подбуди.

Това, което беше, няма да го бъде.

Няма да бъде тази формална институционалност, самовъзпроизвеждаща се институционалност, която като рак заразява всичко, за да го задуши, да му изпие жизнените сокове и да го умъртви. Формална институционалност я наричам, защото тя се отдалечи от идеята да служи на нацията и започна да служи сама на себе си. Роди безумна бюрокрация и бумащина, която всеки ден унищожава съдби, разпорежда се, сърди се и вместо да пази и съгражда - разгради държавата, развенча идеята за държавност и от алчност се самоуби, изгонена най-безславно. Формалната институционалност е функция на беззаконието, въпреки че беше въведена именно чрез правните норми. Тя се оказа по-силна от тях и обърна процеса, превзе законите отвътре и ги нагоди към собствения си пулс. 

Формалната институционалност е крайно опасна, защото съществува сама за себе си и задушава естествените обществени жизнени сили. Иначе казано заринати сме в бумащина и в бездушието на чиновничеството. И в резултат нищо не се случва. Пример – една година сага и цяла чанта документи да узакониш нищо и никаква фирмена табела. Ако наложим този модел на всички отношения, получаваме тотален блокаж на държавата. Формалната институционалност загробва всичко творческо и задушава всеки порив за развитие и промяна на обществото. Формалната институционалност си с самодостатъчна и нищо друго не допуска да се пръкне.

В резултат блокаж на обществото, монополи, картели, олигархия, политическа върхушка, която репродуцира статукво като начин на съществуване.

И най-вече наричам сегашното състояние на държавната власт, на администрацията, на държавното управление въобще формална институционалност, защото макар и легитимни, съществуващи по силата на закона, тези институции не изпълняват основната си функция – да служат на нацията, на хората, на обществото. Поради тази причина те са формални институции, т.е. обезсмислени и тъй като общественият договор между народ и власт е анулиран, то и тези институции трябва да изчезнат, защото нямат действителна легитимност!

Поради тази причина не на формалната институционалност! Нов ред, нови правила.

Най-опасното в момента е постигане на някаква компромисна ситуация, комформистко съглашение със сегашния ред. Никакво съглашение с  измамата, с мимикрията, с досегашния политически и административно-институционален фарс. Съглашението с дявола няма как да роди светци. Всички теории, че сегашното статукво под натиск може да роди нещо добро, са абсурдни. Невъзможно е, защото това означава да се иде на преговори с мъртвец, да се постигне съгласие с нещо, което вече нацията обяви за неработещо и нелегитимно. С кои политически представители в държавната власт и с кои институции ще се постига споразумение?  Може ли въобще да допуснем да се преговаря с някой лишен от доверие, т.е. на който са му снети доверието и пълномощията да преговаря? Това пак към въпроса за обществения договор, който скъсахме.

Новият ред е свързан с тоталното отрицание на стария. Не просто с отрицание на определени лица, а с отрицанието на модела, на мисленето, на съдържанието, защото ако подменим просто лицата, но не и съдържанието, нищо не правим и нищо не се променя. Ще стигнем до формална промяна, която е също толкова абсурдна, колкото и антиподът ù формалната институционалност.

Новият ред и новите правила се налагат със сила, а не с фалшиви преговори. В този смисъл общественият натиск, натискът на улицата е единственият вариант да се наложи новия модел и новия ред. И тоя натиск не се заключава само и единствено в протести, а и в другите форми на участие на гражданите в управлението. Не обаче на някакви претоплени стари идеи, не абсурден социализъм, който ни се предлага все повече като вариант. Новият модел е налагане на нов правен ред, в който има държавен контрол, а над държавния контрол има възможност за обществен такъв. И в тази хипотеза възможният обществен контрол се заключава не в участие на тоя или оня в разни измислени обществени съвети, а в залагането на конституционна основа, правило, за произвеждане на местни и национални референдуми. Но не при сегашните безумни бариери и правила, а екс леге, по силата на закона,  държавната власт да бъде длъжна да произвежда референдуми по фундаментални обществени въпроси за бъдещето на държавата и нацията. Всичко друга е мимикрия, защото няма трезво мислещ човек, който да вярва, че когато към един административен орган тропосаме още един (това е общественият съвет) нещата ще се получат. Оттук нататък трябва ясно и недвусмислено да очертаем сферите, в които държавата не само ще контролира, но и реално ще управлява.

Не бива обаче да допускаме, че държавата като собственик е простото решение. Държавата - собственик, хубаво, но там където е собственик да има ясен контрол и публичност, а не досегашната схема на задкулисно управление през мними бордове и агенции, което означава, че представителният орган – Народното събрание, ще трябва да се натовари пряко да следи и контролира дейността. Публично обаче, а не скрито. Което пък означава, че ръководителите на съответните структури следва да се избират и управляват от НС, а не от Министерски съвет.

Новото е обратното на досегашния идиотски либерализъм – либерализъм в икономиката, либерализъм в правото, в държавните работи въобще. Парадоксално, виновниците за фалита на старата система – либералните гурута, днес нагло ни дават съвети за промени. Палачът изказва съболезнования на жертвата. Връх на цинизма. Свръх либерализмът, наложен къде нагло, силово, къде перфидно във всички обществени сфери, е причината на всички причини за колапса – от беднотията до властващата в момента простащина сред хората. Защото либерализмът отвори широко вратите за всички изродявания, за всички отклонения, ненормалщини и индивидуални приумици, които пък пак същият либерализъм превърна и в норми на поведение. Поради тази причина днес може да бъдеш убит при грабеж, но не можеш да застреляш грабителя под страх от наказание лишаване от свобода. Каква е тая система, в която извергът, изродът, престъпникът, извратеният имат повече права и възможности от нормалния, от жертвата.  Тази система се нарича философия на либерализма - апологетът на всички уродства!

И като тръгнем от примера за грабителя, който може да те граби, а ти не може да се защитаваш, стигаме до положението на държавата, при което тя може да бъде грабена, разсипвана, дезинтегрирана, но не може да бъде защитавана. Защото пасивността е възприетата норма, а статуквото основен принцип.

И един пример с „пазарната икономика”. Проглушиха ни ушите с нея, но тя не сработва навсякъде, защото има сектори, които не могат да съществуват нормално при пазарни принципи – естествените монополи. Там трябва обществен контрол, а собствеността да е в държавата. Освен това над цялата схема на пазарната икономика трябва все пак контрол, защото всеки икономически субект, който се види малко по-силен от другите, се мъчи да направи монопол или картел. Толкова за саморегулацията на пазара. Същото е и в държавата – преяждането с власт води до политически сътресения и преялият с власт пада, защото или трябва да прави диктатура, или да падне. Общо взето либерализмът това проповядва – трай и се надявай!

Нищо подобно, стадното оскотяване, което наричат иначе либерализъм, трябва да бъде премахнато из корен. Той доказа, че не работи, доказа, че е практически несъстоятелен и философски укорим. Следователно да се маха.

Антипод на социалното и държавното извратяване е само национализмът – пресметлив политически подход, който да изпълни основната задача. А тя е оздравяване на държавата и връщането на управлението ù в ръцете на нацията. Не на анархо-болшевишки модел на управление на най-кресливите. И да трябва ред – ред на улицата, ред в къщи, ред в държавата – ясен, йерархичен, видим. Всичко друго е декаданс. А след декаданса следва смърт - на нацията, на обществото, на държавата.

Нов ред, нови правила!

И никакви преговори с фалиралия либерализъм.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. comfy - "Нов ред, нови правила!"
06.03.2013 16:08
Да, точно това ни трябва!!!

Поздравления!

к.к.
цитирай
2. carloscontrera - Благодаря.
06.03.2013 16:16
Благодаря.
цитирай
3. cvetanas - ...
06.03.2013 17:51
Дано да имаме Силата и Достойнството да променим нещата именно така.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: carloscontrera
Категория: Политика
Прочетен: 64056
Постинги: 24
Коментари: 30
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031