Но целта на Халифата е постигната, дори той да бъде унищожен – доказа се, че не само е възможно създаването на Халифат (Ислямска държава), но и тя да оцелее в днешния свят. До преди години ислямистите се ограничаваха до контрол на определени региони и анклави. Днес вече смело създават държава със собствени правила, със собствена администрация и с ясни намерения – да подчинят останалата част от света. Тези, които не могат да подчинят, просто ще избият. Това, което спасява засега съвременния ни свят, е една човешка слабост – кой е по-велик и кой заслужава да бъде Халиф на всички правоверни. Именно тази конкуренция между ислямистките организации и водачите им от Филипините през Африка, Близкия Изток и Далечния изток им пречи действително да създадат тоталната Ислямска държава.

Но няма гаранции, че утре, след година, след пет, десет, двайсет години няма да се появи подобна организация с водачи, които да го постигнат. Време е да отхвърлим либерализма като политика и да тръгнем по стъпките на реализма, особено по отношение на ислямизма и заплахите, които той носи навсякъде, където е пуснал корени по света. При досегашната концепция, силно повлияна от опростачения и опростенчески подход на САЩ за подредбата в света, ислямските (не ислямистките) държави бяха разделяни на приятели и врагове. Приятелите са тези, с които въртиш бизнес. Враговете са тези, с които не въртиш бизнес. Просто и елементарно. Именно по тази схема в редиците на приятелите на „Запада” се редят Саудитска Арабия и Катар, а Сирия и Ирак при Садам бяха разглеждани като врагове. А Саудитска Арабия, Катар, близкия им Бахрейн са дамгосани от крайните сунитски течения в исляма. Най-радикалните школи в исляма са дело именно на сунити (ахл-ал-Суна) – хората на суната, пазителите на суната, традиционалистите, последователите на „традиционната” ислямска догма. Именно подобни кръгове изфабрикуват едни от най-крайните, мракобесни и античовешки трактовки на исляма – уахабизма (Саудитска Арабия и Катар), салафизма и други.

От другата страна стои „шиитската” ос – течение в исляма, което не слага точка в религията и допуска интерпретации на исляма. Практическите шиитските общества, респективно шиитските държави са по-отворени към света, някои от тях определено светски настроени и готови на диалог. Критиците посочват Ислямска република Иран като шиитска теокрация, която е заплаха, но събитията от последните месеци доказаха, че не Иран и Сирия са заплахи, а неконтролируемите ислямисти, създадени с вдъхновението и подкрепата на политическия ислям в Саудитска Арабия и Катар.

Изводът е, че трябва да си подбираме съюзниците. Прави впечатление, ако оставим настрана САЩ, които имат интереси, различни от тези на националните държави в Европа, че сред европейските държави цари пълно объркване по въпросите с Близкия Изток. Очевидно е, че срещу Халифата трябва да бъдат взети спешни превантивни и ответни мерки. Но да се стига до пряка военна намеса, включително с участието на войски от Европа, би било самоубийство. На този етап стъпването и на един, най-общо да го наречем „западен” войник, в Близкия Изток ще изиграе ролята на катализатор.

Самопровъзгласилият се за халиф Ал Багдади на момента ще обяви „джихад” на нашествениците „неверници”, с което авторитетът му в ислямския свят неминуемо ще се повиши. Не трябва да имаме съмнения, че ситуацията ще бъде много хитро изиграна и за пореден път ислямистките извращения ще бъдат обявени за свещена война срещу „неверниците” и техните слуги, които искат да осквернят земите на Пророка. Един подобен сценарий би могъл да доведе до радикализиране на цели обществени слоеве и съседни държави. Да не говорим за ефекта върху редица ислямски общности в Европа, включително и в България. Прекалено либерални към религиозните извращения, ние допуснахме държавите в Европа да се наводнят с пришълци, носители на всякакви радикални ислямистки идеологии. България не остана по-назад и безконтролно и безкритично прие маси от „бежанци”, които дори да не са носители на тези идеологии, в своето настоящо социално положение, са благодатна среда за разгръщане на ислямистка пропаганда на територията на държавата.

Ако се върнем на казуса с Ислямска държава, която по-точно би трябвало да бъде наричана Ислямската, защото претендира да бъде единствената и автентичната държавата на исляма, то следва да се замислим как да бъде неутрализирана в най-кратки срокове. Очевидно нейното политическо и фактическо съществуване може да бъде прекратено само и единствено от онези мюсюлмански среди и държави, които категорично отхвърлят, изначално противостоят на крайния политически ислям, изповядван от Халифата. Понастоящем боеспособни в това отношение са само Иран, кюрдските милиции и Сирия. Правилно в момента се оказва подкрепа на кюрдските сили, но те едва ли са достатъчни, за да овладеят положението, ако и да получават подкрепа по въздух.

Стратегически разумно и съвсем прагматично би било на първо място да се помогне на Сирия да спре гражданската война, което минава през признанието, че по отношение на Асад е допусната грешка, което пък да бъде последвано от помощ за режима му да възстанови контрола върху цялата сирийска територия и да затвори цялата граница с Ирак. Отделно от това би могло да се водят и разговори за участието на Иран в борбата на терен с частите на ИДИЛ. Тук основният проблем би бил, че едно подобно положение ще бъде изтълкувано от сунитския свят като провокация. И тук е мястото веднъж завинаги да се тропне по масата и режимите на Саудитска Арабия и Катар да бъдат усмирени, защото именно с техни пари и подкрепа беше създаден Халифатът такъв, какъвто сега го виждаме. Проблематична е ролята на неоосманистка Турция от гледна точка на това, че тя едва ли би взела участие в един подобен сценарий. Първо, защото ще ѝ се наложи да сътрудничи с най-големите си противници – кюрдите, Сирия и Иран, и второ, защото митът за водаческата роля на Турция в ислямския свят ще рухне. От друга страна Ердоган няма пък особен избор – самият той ислямски радикал, беше окачествен от Халифата и други подобни нему като недостатъчно радикален и в съюз с „неверници”. В най-добрия случай на Турция би било логично да бъде отредена ролята на граничен филтър, като бъде принудена да не допуска през територията си движение на маси от хора към европейските граници – България и Гърция и обратно – на доброволци от Европа към Халифата.

Някой би окачествил подобен подход като абсурден, но трябва да се държи сметка, че предвид обстоятелствата и тяхната динамика няма как да се мине без помощ от Сирия и Иран. Великобритания вече недвусмислено заяви, че по този въпрос трябва да се води диалог и да се търси сътрудничество с Иран. Въпрос на време е преосмисляне на отношението на Европа към Сирия и Иран. То е и необходимо. В тази насока вече се изказват и експерти в сферата на отбраната – генерал Франсиз Данат, началник-щаб на британската армия, недвусмислено заявява минала седмица, че Британия трябва да си сътрудничи с Асад, за да бъде унищожен ИДИЛ.

В този контекст следва да се замислим какви са заплахите и как да ги неутрализираме по отношение на България. На първо място за пореден път трябва да направим преоценка на заплахите и възможностите си да им противодействаме. Халифатът обяви територията на България за изконна ислямска земя (б. а. всяка земя владяна някога от исляма, според ислямистите, е по начало и по право ислямска и не е загубена). Това означава, че ние сме в обхвата на тяхната активност, цели и интереси. В този смисъл заплахата е свързана с конкретна дейност, и терористична и пропагандна на наша територия. Поради тази причина се налага да бъдат предприети паралелно две твърди и безкомпромисни кампании – първата да се спре потока от каквито и да е нелегални имигранти през границата, защото всеки влязъл носи риск, а втората е да се направи преглед и да се профилактират всички онези групи формални и неформални, лица и организации, за които има данни, че са били в контакт или е възможно да са били в контакт със среди близки до радикалния политически ислям. Очертава се и трето предизвикателство – как да се противодейства на граждани на държави членки, които са съпричастни към радикални ислямистки идеологии. Тази задача би има решения в две направления – обмен на данни за подобни лица и организациите им с другите държави членки и по-строг контрол върху лица, идващи от държави членки, където е регистрирана подобна активност.

Очевидно е, че ситуацията се нуждае от твърда ръка и безкомпромисна политика, въпреки очаквания вой, който ще бъде нададен от някои либералстващи среди в страната.

Вероятността да се обособи самостоятелна кюрдска държава понастоящем е огромна. Но нейното съществуване и създаване минава през победа на Халифата. Разбира се, съществува и другата вероятност – формално да се появи Кюрдистан, но той да остане фактически разпокъсан в една вечна битка със сунитските крайни ислямистки организации, каквато е и ИДИЛ.

На този етап едва ли обаче това е възможно. Нито щатските бомбардировки, нито кюрдските милиции са способни да решат въпроса кардинално и окончателно. А това е проблем, който касае сигурността на половината свят и най-вече на съседните държави и Европа.

Темата за сигурността не се изчерпва с милионите бежанци и нелегални имигранти, които заливат средиземноморските държави, Турция, а през Турция и България. Не се отнася само и до опасността от терористична дейност на територията на Европа. Такава има и сега, при това дело на граждани на държавите членки. Не бива да подценяваме и други аспекти, които макар и не чак толкова видими, пряко заплашват европейските държави. Един бегъл поглед върху картата на Близкия изток, Иран и Афган очертава „Южният път” на дрогата – от Афган през Иран, Иракски кюрдистан, Турция, през България, нататък през Сърбия или Албания/Косово до Дурас и все към Западна Европа и САЩ върви трафика на хероин. По обратния път – през България и Турция, през Иракски Кюрдистан и Сирия върви пътя на синтетичната дрога към богатите клиенти в Близкия изток. Всеизвестно, че там където има наркотици, има и тероризъм, защото търговията с опиатите генерира огромни приходи, които се ползват за въоръжаване и логистика на ония групи, които защитават регионите, в които се произвежда дрога. Затова малко смешно е да се твърди че Халифатът се издържа само от продажба на петрол и робини по пазарите. Вероятно е вярно и по-страшното, че ислямистите са овладели и част от трафика на хероин и други опиати. Това в комбинация с щедрото финансиране, което продължават да получават от саудитски уахабитски среди плюс подкрепата на някои чужди разузнавания, включително и от тук, от Европа, наистина ги превръща в незаобиколим фактор в Близкия и Средния изток.

По пътя на дрогата се движат както други контрабандни стоки, така и хора – проституция, бежанци, нелегални имигранти, откровено криминални типове, търсещи спасение в либералния свят от изпълнение на присъдите си в собствените си държави.

В този контекст най-застрашени са държави като България – слаби, с лоша гранична охрана, с практически унищожени служби за сигурност, армия и гранична охрана. Дори страни като Италия се задъхват икономически – италианският военноморски флот харчи по 9 млн. евро месечно, за да вади от водата хилядите, идващи от Азия и Африка в Европа. Стотици милиони евра годишно потъват само за издръжка на лагери, медицинска помощ, храна и други дейности, свързани с нелегалната имиграция. Практически Европа е изправена пред един нерешим въпрос. Нерешим, ако не настъпи рязък и твърд, категоричен обрат както в разбиранията кой и как може да влиза на територията на държавите членки, така и най-вече по отношение на външната политика, която трябва да се следва по въпросите за Африка и Близкия изток, Афган и други страни.

Именно поради прекалено либералната си и мекушава политика по отношение на външната за Европейския съюз имиграция, Европа остана слисана, за пореден път изненадана и задъхана, пред случващото се в Сирия и Ирак. Първи цената за това безсилие ще платят държави като България, които са в контактната зона и са крайно неподготвени за каквито и да е мерки – превантивни, защитни, ответни. Не бива да пропускаме и факта, че с присъщия идиотски либерализъм години наред ни убеждаваха, че организации и терористи като ИДИЛ са борци за свобода и права. Европа настойчиво си затваряше послушно очите, докато подобни касапи се упражняваха в „налагане на демокрация”  - Кения, Нигерия, Сомалия, Либия, Египет, Сирия и така до безкрай. До преди по-малко от 5-6 месеца и дума не можеше да се каже срещу Свободната сирийска армия, част от която бяха откровено терористичните групи ислямисти – фронтът „Джабхат Ан Нусра” и ИДИЛ. Говореше се за умерена сирийска опозиция – в условията на въоръжен конфликт умерена опозиция няма, а и за сведение на западните „стратези” - няма и умерен сунитски ислям. Това е кабинетна измислица на западноевропейските анализатори на исляма. При подобни социални взривове радикализацията, религиозната радикализация, на цели слоеве от населението е въпрос на време. Не че няма определени среди, които не споделят подобни крайни идеологии, но обикновено именно те стават жертва на войнстващия фанатизъм. С присъщата за съвременна Европа тъпоумност и липса на каквато и да е концепция за бъдещето, на всичко отгоре огромни потоци от финансови средства, оръжие, разузнавателна информация и стотици „доброволци” бяха пропуснати през турската граница (с охотното съдействие на ислямистите на Ердоган, разбира се), за да навлязат в Сирия и да бъдат употребени за „демократичната революция”. И „демократичната революция” се изроди в ислямистка касапница над стотици хиляди, дори милиони обикновени хора, които нямаха намерение да изоставят светския си, нормален живот в Сирийската арабска република. Нещо повече, в началото уж наши приятелски (б.а – приятелски на България) служби и разузнавания акушираха и направляваха ислямистката революция – факт, който се потвърждава от безспорното и признато присъствие на „американски инструктори” и турски резиденти сред редиците на „Ан Нусра” и ИДИЛ.

Когато вълната от насилие преля в съседен Ирак – държава с разбита армия, с разбита икономика, политически, етнически и религиозно разделена, Европа се сети, че нещо твърде страшно се мъти на югоизток. И пред слисаните погледи на мудните европейски бюрократи се пръкна един анахронизъм от средновековието – Халифатът, Ислямската държава.

Нито Европа, нито САЩ успяха да научат уроците от миналото, а именно че когато се извършва едностранна намеса, включително и чрез акумулиране на революции, това води до кланета и геноцид на „революционерите” над мирните жители. Прословутата Арабска пролет, както казват, се обърна на опустошителна Арабска зима с непредвидими за страни като България последици.

Ненаучените уроци от миналото водят именно до кървавото настояще. В продължения на десетилетия западната цивилизация последователно и безкритично подкрепяше разнообразна палитра от сунитски режими – някои от които крайно радикални и финансиращи ислямския тероризъм, който има за основана цел да унищожи „прогнилия Запад“. Този дуализъм във външната политика – да подкрепяш и поощряваш тези фактори, които искат да те унищожат, е водил не веднъж до ситуации като настоящата.  

С недоумение може да бъдат приети думите на американския военен министър Чък Хейгъл, който в типичния простоват и по-скоро просташки стил на американската администрация, заяви, че такова чудо не е имало. Всъщност има. Нима „Боко Харам“ са по-различни, нима талибаните бяха по-умерени. А „Аш Шабаб“ в Сомалия? Списъкът е безкраен. И в основата на списъка назад във времето лежи подкрепа и финансиране, идващи от Запада, за да се акумулира, да се акушира тяхното пръкване.

А докато събитията се въртят с главоломна скорост, Европа едвам се пробужда за действие. Британският министър-председател откровено призна, че Халифатът е проблем и съществуването му е недопустимо. Той обаче посочи един път на действие, който показва, че в политиката на Европа може и да има обрат – включването на държави от региона като Иран, с които да се овладее заплахата. Друг е въпросът, че понастоящем Великобритания е в изолация, а държави като Франция например са пряко свързани с дейността на ИДИЛ, включително финансиране, доставка на оръжие и разузнавателна информация в миналото.

Поуката е много проста и ясна – трябва да спрем (по-точно правителствата на националните държави и ЕС) да се месим по подобен безотговорен и безпардонен начин в Близкия и Средния Изток. На всяка една намеса, включително на ниво финансиране и подкрепа за всякакви фундаменталисти. Липсата на елементарни граници, т.нар. „червени линии”, които не трябва да се прекрачват, катализират хаоса и взривяват цели региони. А Европа е доказала, че последното нещо, с което умее да се справя, са кризите. Нуждаем се от категоричен обрат в концепцията до къде може и до къде не може да се намесваме в чуждите вътрешни работи. Практиката доказва, че до момента всеки опит в Близкия Изток е грешка.

В България в крайна сметка ще бъдем принудени сами да се оправяме с последствията.  Вероятно в нечий брюкселски мозък вече се мъти мисълта да оставят южните държави членки като буфер и да минимализират щетите. Друг е въпросът, че ако не скъсаме с наивистичните представи за света, едва ли ще можем нещо да променим.

Понастоящем и занапред България се нуждае от твърда и безкомпромисна политика по отношение на нелегалната имиграция, по отношение на рисковите общности с оглед на ислямският фундаментализъм. Не ни е нужна политика на ненамеса, а на баланс със светските режими в Близкия Изток, доколкото останаха такива след „ювелирните” акции на Вашингтон и Брюксел. Останалите трябва да бъдат поставени в изолация, нещо което трябва да се случи и с Халифата, на който все още някои европейски държави продължават да продават оръжие и логистична подкрепа...

 

Ако се върнем година или две назад във времето, ще открием бойците на същата тази организация в първите редици на терористите, които дестабилизираха Сирийската арабска република. Когато организираните ислямисти-главорези се опитваха насилствено да свалят управлението на Башар Ал Асад, те бяха обявявани за революционери и борци за човешки права. На няколко десетки километра от другата страна на границата, вече в Ирак, същите бандити са наричани с истинското им име – „терористи”. Очевидно става въпрос за политика, защото методите и практиките на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” са едни и същи – насилие, кланета и отричане правото на съществуване на всички, които не споделят ретроградната им идеология. Умерените сунити са считани от тази групировка за предатели, а останалите религиозни групи – включително мюсюлманите шиити, направо за врагове, които трябва да бъдат убити.

Корените на тази ретроградна идеология са пó на юг – уахабитското учение, идващо от Саудитска Арабия и Катар. С помощта на пасивната Европа и чрез прякото съдействие и подкрепа на администрацията на САЩ, подобни религиозни извращения се превърнаха в политически доктрини, които заплашват цивилизования свят и съдбата на милиарди хора, живеещи според други религиозни, политически и етични принципи.  В очите на ислямистите християнинът и мюсюлманинът-шиит са еднакво грешни и еднакво заслужаващи наказание. В повечето случаи това наказание е смърт.

Кои са „Ислямска държава в Ирак и Леванта”?

Според бивши служители на френското външно разузнаване създаването на организацията е резултат от унищожаването на Ал Кайда и производните ѝ структури в Ирак. През 2006г. Абу Мусаб ал-Заркауи е убит при въздушна атака. Заркауи оглавява в Ирак организацията Джама'ат ал-Таухид уал-Джихад (Единобожие и джихад), която се счита за продължител на делото на Ал Кайда и чиято идеология има за цел установяването на ислямски халифат. Въпросната организация е отговорна за стотици атентати в Ирак – включително за обезглавяването на двамата български шофьори – Лазов и Кепов, както и за атаката през 2003 г. срещу българската военна база „Индия” в Кербала. След убийството на Заркауи организацията се разпада, което дава възможност за нови религиозни-политически експерименти и течения. Новата организация е изградена върху руините на старата, разпаднала се група на същия този Заркауи. Настоящата терористична групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта” е основана и рекрутира своите бойци сред стотиците хиляди бивши военни от иракската армия, която след свалянето на Садам Хюсеин беше разформирована. Мнозинството от офицерите бяха остракирани – останали без работа, доходи, публично унижени, те намират добър прием в подобни крайни, радикални организации, които разполагат с пари и материални ресурси да привлекат и обезпечат именно подобни хора. Безспорни са данните, че основната част от ударните единици на „Ислямска държава в Ирак и Леванта” са съставени от бивши иракски военни. Според френските данни именно това е опасното – това са хора с полеви опит, водили са бойни действия, разполагат с добра тактическа подготовка и с добро въоръжение и логистична подкрепа. В условията на война на 360 градусов фронт, практически са непобедими. Срещу тях зле формираната, необучена и тактически неподготвена нова иракска армия няма особени шансове. Действително не е невъзможно да се стигне и до сценарий, в който столицата Багдат да бъде превзета от терористите. Това би довело ускорен разпад, дезинтеграция на иракската държава, т.е. Ирак в този вид, в който го познаваме от времето на Садам, няма да съществува нито географски, нито политически. Фигуративно казано – чака ни една нова Сомалия.

Заплахите за България?

Повтарянето в много по-лош вариант на „сирийския сценарий” е с огромна доза вероятност. Докато Асад след четири години война с терористите, без външна намеса, удържа войната, то в Ирак такива обстоятелства липсват. В Сирия, благодарение на правителството, експанзията на ислямистите беше спряна, а позициите им силно уязвени. В Ирак това е невъзможно към настоящия момент. Основните заплахи за нашата държава са в две посоки – бежанска вълна, която ще увлече със себе си хиляди хора от Близкия Изток и Африка, които ще се опитат да намерят път за Европа през България, и навлизането на терористи под маската на бежанци. Останалите проблеми като увеличение на цените на енергоносителите на този етап са само хипотетични. Първите две обаче са повече от сигурни. Следва да се отбележи и това, че настъплението на ислямистите пряко заплашва и Кюрдистан, което може да провокира конфликт в конфликта – кюрдските милиции около братята Барзани срещу ислямистите. Задълбочаването на това противопоставяне може да отприщи допълнителна вълна от бежанци към Турция, която ще увлече със себе си със сигурност и хора, които нямат нищо общо с конфликта, но търсят пътя към богатата Западна Европа.

А ако Турция не издържи? Съществува и сценарий Турция да не успее да се справи с последователните вълни, идващи от Ирак и Сирия, тогава тя няма да има избор и ще отклони потока към България и Гърция. Можем да се окажем обсадени от хиляди хора по протежение на турско-българската граница.

Бежанската вълна към настоящия момент се изчислява приблизително на 300-500 хил. души, които бягат от размирните райони в посока Турция и Сирия. При ескалация на насилието и усложняване на обстановката, удължаването на конфликта би могло да се очаква бежанската вълна да достигне до 1-2 млн. души. При този сценарий опасността за България придобива катастрофални размери. Повече от ясно е, че Турция не би могла да поеме и 50% от този поток. Особено като имаме предвид, че близо 250 хил. души от Сирия все още се намират на турска територия. Ако иракски граждани се устремят към Турция, ще се повтори ситуацията от преди година – турската държава ще започне контролирано изпускане на хора към България и Гърция. При такъв сценарий България следва да има възможност незабавно и напълно да затвори зелената си граница с Турция по суша и вода. За справка - едва за няколко дни в България отново са влезли около 400 души нелегално с неясна самоличност.

Навлизането на подобни компактни маси от хора на територията ни крие социални, здравни, икономически рискове за страната. Към настоящия момент липсва дори индикативна оценка на тези рискове. На политическо ниво липсва концепция за справяне с бежанската вълна. По-голямата опасност се крие в липсата ни на подготовка, отколкото в самата вълна. Очевидно изграждането на цялостна стена по границата ни с Турция няма алтернатива. Фактът, че при настоящата усложнена обстановка, липсва адекватна програма за предотвратяване на щурма на нелегални имигранти към България, показва, че проблемът се подценява. Рискуваме да повторим грешките от миналата година, когато над десет хиляди нелегални имигранти проникнаха на наша територия. Колко биха могли да се очакват при ескалация на конфликта в Ирак е въпрос на сценарии – вероятно между 10-20 хил. души. Това ще бъде социална бомба за държавата, която крие своите средносрочни и дългосрочни заплахи за нацията и държавата. Практиката показва, че по-сигурно, икономически по-обосновано, т.е. по-евтино, е да се минимизира до възможното влизането на нелегални имигранти, отколкото да се правят последващите разходи и програми за извеждането им от страната. Същото се отнася и за безумните сценарии да им се дава статут, че и гражданство.

Социално неприемливо е да приемаме тези огромни маси от нелегални имигранти – рискуваме взривяване на обществения мир, както и надигане на вълната антиимигрантски чувства. Неприемливо е и по финасново-икономически причини – просто сме бедни и не може да се позволим да издържаме една критична маса от 20-40 хил. души.

Все още стои висящ и въпросът за инфилтрирането под маската на бежанци на терористи или на цели терористични ядра. Твърдението, че такива хора няма и няма как да проникнат на територията на държавата, е несъстоятелно. Само по метода на аналогията – при безконтролното и безкритично приемане на нелегални имигранти, без проверки на тяхната действителна самоличност, статус, занимания, финанси, политическа ориентация, няма как определен процент да не са съпричастни към терористични организации. Действителността е може би по-лоша отколкото я мислим. Тук живеем с виждането, че случващото се в Близкия Изток е екзотичен сценарий от друг континент, а всъщност разстоянието е около 1000 км.. Това се оказа, че не е проблем, тъй като бе преодоляно от хиляди нелегални имигранти. Ние сме в т.нар. „контактна зона”, което предполага и контакт, пряк контакт с представители и на терористични групи, проникнали на наша територия. Това основателно води до въпроса в материално-технически план дали сме готови да противодействаме на тази заплаха. Не е за подценяване и човешкия фактор – ако не разполагаме със специалисти, познаващи исляма и характеристиките на терористичните ислямски организации, или пък те са недостатъчен брой, следва да искаме помощ под такава форма. Това трябва да се случи сега, а не когато държавата се напълни с нелегални.

Възможните мерки:

1.  Пълно затваряне на цялата граница с Турция.

2. Изготвяне на план за противодействие на навлизането на нелегални имигранти с възможни варианти, включително увеличаване на наличния състав на ГД „Гранична полиция” по границата, командироване на жандармерия.

3. Незабавно да се иска европейска помощ, включително финансов ресурс и  техника.

4. Изготвяне на разчет за средства, необходимите за затваряне на граница и за осигуряване на повече сили – жива сила и технически средства за охрана на границата.

5. Законодателни промени, които да разпишат ясна и бърза процедура за експулсирането на нелегалните имигранти, проникнали на територията на страната в страните, от които идват.

6. Прецизиране на текстовете на Наказателния кодекс, включително завишаване на санкциите, за лица, които са проникнали в страната без разрешение, без документи или на нерегламентираните контролно-пропускателни пунктове.

7. Незабавно свикване на Консултативния съвет по национална сигурност, който да обедини по-горните точки в общ план за действие.

Безспорно казаното от Данов е пределно лаконично. Да се надяваме, че в духа на най-добрите управленски традиции замисляното благоустройство за циганите за държавна сметка ще си остане на думи.

Какво всъщност казва архитектът Данов. Цяло едно министерство (МИП) ще се ангажира с разработване на „стандарт за социални жилища на ромите”. Очевидно щом ще се разработва тепърва, към момента такъв няма. Очевидно някакви важни обществени или други общностни интереси налагат държавата да се фокусира върху единна норма за проектиране и строеж на цигански обитания. Нещо повече – въпросните жилища ще са социални, т.е. обществени. Когато става дума за обществени жилища, да имаме предвид, че всеки ползва и после не плаща. Неслучайно евфемизъм за деградация, разпад, разсипия и други деструктивни състояния е изразът „обществен кенеф”. В тази връзка Данов вероятно ще проектира и пише стандарт за обществени кенефи или по-скоро за жилища, които ще бъдат обърнати на обществени, пардон, социални кенефи. Сметката, разбира се, ще я платим чрез данъците.

Явно министърът страда от онази повсеместна форма на правен нихилизъм, характерна за почти всички, които заемат висши държавни длъжности. Защото стандартът за социални жилища на роми представлява дискриминация спрямо всички останали. Това се нарича привилегия, основана на произход – нещо, което е забранено от международното право, респективно и от вътрешното ни право – справка в Закона за защита от дискриминация. Това едва ли е известно на Данов. С други думи, към настоящия момент същият този министър следва да се сдобие с жалба и производство по Закона за защита от дискриминация. На министъра явно въобще не му е ясно, че различното третиране на една група хора за сметка на всички останали е дискриминация. Циганското социално инженерство, предложено от МИП, е христоматиен пример как държавата създава дискриминация. Толерирането и фаворизирането на една група за сметка на други, на мнозинството, е закононарушение. На Данов не му е ясно вероятно и друго, че колективни права няма – има индивидуални. Справката може да си я направи в Конституцията на Р България и в решенията на Конституционния съд. За това не се изисква висше образование – специалност „Право”.

Каква е икономическата логика на проекта за социалния ромски кенеф? Никаква, разбира се. Дайте, за да дадем. Това е логиката. Оказва се, че циганите се нуждаят от специален стандарт за жилище. Министърът Данов, верен на лозунга „Назад към корените”, говори за стандартите на социализма. И, типично по социалистически, е готов да вземе от работещите и плащащите, за да даде на неработещите и неплащащите. А, че ще се работи по този червен принцип става ясно от идеята да се създава Държавен фонд, който да финансира строежа на социални жилища.  

В своето простодушие, защото адекватен човек едва ли би коментирал подобна концепция, освен на първи април, министърът стига до там да ни обяснява, че нямало да има жилища по 150 кв.м. Нагло, цинично, но можем да го отдадем по-скоро на глупост, отколкото на арогантност или превъзходство на мисълта. За всички онези, които живеят в панелките по 40-60 кв. м., които са купили сами, за живеещите под наем, без перспективата някога да получат шанс за собствено жилище, за онези, които 20-30г. ще плащат ипотечните си кредити, това е недопустимо и неприемливо. Никой от работещите не е получил нищо даром.

Държавата не се интересува от нормалните, а от маргиналите. Четем за планове, проекти, строежи на цигански апартаменти. Няма да чуем обаче за планове, проекти и строежи на жилища за младите работещи семейства с деца например.

Жилищата (новите социални домове за роми, ако се придържаме към дефиницията на министъра) щели да бъдат давани срещу малък наем. То и сега стотици хиляди цигани обитават общински жилища, но не плащат нито наема на общините, нито консумативите си – ток, вода и парно. С какво ще е по-различно положението в Иван-Дановите проектожилища? Никаква разлика.

Щели да облагородяват сегашните гета, но за сметка на общините. В гетата е цъфтежът на незаконното строителство. Значи, за да се облагородява, първо трябва да се събаря. Кога и кой? Някой вярва ли, че Данов, ДНСК, РДНСК и кметовете на общини някога някъде ще бутнат незаконните постройки в гетата? Аз не вярвам на тая приказка.

Вместо да се изкоренява социалният паразитизъм, той се поощрява от такива като Данов, но за наша сметка, с което самият Данов се превръща в същия социален паразит като тези, които протежира. Фамозното му министерство вероятно ще остане в историята с това, че месеци наред сградата му беше празна – един охранител и една секретарка. И с подобни глупости за социално инженерство.

Време е гостоприемникът да се очисти от паразитите. Физиологичен процес. 

Хубаво е, че всеки път въпросът с циганските кражби на вода се представя за някакво ново събитие, епохално по своята същност. Но не е. И няма да бъде, защото това е една част от установената системна практика на търпимост към нарушения, престъпления и беззакония в циганските махали. Иначе казано – там, където започва махалата, свършва законът и държавата изчезва.

И това важи за всичко – от тока и водата до незаконното строителство, проституцията, кражбите, наркотиците, убийствата и т.н. Защо, уважаеми, се чудите тогава, че циганските махали нe плащат водата, която ползват?

Днес е „Факултета”, утре ще бъде „Баталова воденица”, „Филиповци”, гетото на ул. „Градините“ в кв. „Орландовци”, гетото „Надежда” в Сливен и т.н., и т.н. Все едно и също навсякъде. Действително цифрите са стряскащи – 800 000 лв. задължения (това само за този цигански катун), от 33г. никой не бил плащал.

А в същото време на баба Йорданка* от ж.к. „Младост” „Софийска вода” АД ѝ заведе заповедно производство в Софийски районен съд, извади си изпълнителен лист и образува изпълнително дело срещу нея и частен съдебен изпълнител събра от нея 1000 лв. – главница, лихви и разноски по делото. Един български пенсионер в същата тази европейска столица беше изнуден, изтръскан и обран от „Софийска вода”, без да е потребил това, което си плати.

А обитателите на „Факултета” от въпросната улица в репортажа имат претенции – не плащат, но имат претенции. Нарушили са закона  - незаконно строителство, незаконно присъединяване към ВиК мрежата, потребяват стотици хиляди кубици питейна вода, без да я заплащат. Но, както чувате в репортажа, водата им няма да бъде спряна.

„Софийска вода” АД се оправдава с политиците и управляващите, политиците и управляващите се оправдават със „Софийска вода” АД. А в това време българите плащат, а циганският катун не плаща. Обаче цената на водата е така направена, че, докато има една критична маса от плащащи баламурници, хитреците от „Факултета“ никога няма да плащат. А това се допуска от „професионалистите” от „Софийска вода”, защото тъй или иначе дружеството е на печалба. Т.е. изрядните абонати се товарят за сметка на всички други неизрядни. Между другото и бизнесът дава своя дан в тази лепта.

Съдбата на въпросните 800 000 лв. е ясна, те ще бъдат отнесени в перо несъбираеми вземания, които след изтичане на петгодишната погасителна давност ще бъдат отписани вече и счетоводно. А през това време нищо чудно баба Йорданка пак да бъде обрулена с 1000 лв. за нещо, което не е ползвала. Потресаващо, но това се е превърнало в такава системна практика, че още след ден-два ще избледнее в съзнанието ни като един факт, част от софийския битов пейзаж.

Все още ли се тюхкате и искрено ругаете на глас? Тюхкайте се, Асан от „Факултета“ утре пак ще си пусне водата от чешмата, която вие ще платите косвено през вашите сметки.

А в един реален сценарий нещата щяха да бъдат съвсем други. Незаконните коптори щяха да се сдобият с влезли в сила заповеди за премахването им, издадени от кмета на района. Заповедите щяха да бъдат изпълнени – копторите - свалени до кота „0”. А гордите нарушители и ползватели щяха да бъдат съдени – от гражданския съд за неплатеното потребено ведно с лихвите, а от наказателния по чл. 234в от Наказателния кодекс* – за противозаконно присъединяване и непълно отчитане към ВиК мрежата. Наказанието е до 5г. лишаване от свобода. И това не е някаква химерична, хиперболизирана България, а България според сега действащите закони. Хубаво звучи, трябва да е вярно, но не е.

Затова спрете да се потрисате епизодично и започнете да се потрисате перманентно. И когато следващия път излезем да разваляме концесия, да потрошим някоя централа на монополист или просто на избори, вместо да дремете вкъщи, се сетете, че на мястото на Йорданка ще бъдете вие, но никога няма да бъдете на мястото на Асан. Докато си седите вкъщи, ще има хиляди като баба Йорданка и хиляди като Асан.

Все си мисля, че основната задача на нашето общество е да стигне до там да няма нито Асан, нито Йорданка.
 

http://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/bunt-vav-fakulteta-ostava-bez-voda-ako-ne-uzakoni-vodomerite.html - репортажът за водата на "Факултета".
* Случаят на баба Йорданка е реален, но от съображения за защита на личните данни и поради това да не бъде нарочена от "Софийска вода" АД не посочвам цялото й име.
* чл. 234в от Наказателния кодекс гласи: "Който сам или чрез другиго осъществи неправомерно присъединяване към електропреносна или електроразпределителна мрежа, или към газотранспортна, топлопреносна, водоснабдителна или канализационна система, система за пренос на течни горива, или неправомерно въздействие върху уредите за търговско измерване на електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или отведена отпадъчна вода, с което създаде условия за непълно отчитане на потребените електрическа енергия, природен газ, течно гориво, топлинна енергия или вода, или на отведена отпадъчна вода, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до петнадесет хиляди лева.