Народният представител от БСП Цветков гръмко обяви, че съдът се е произнесъл да бъде насрочен референдум, като дори посочи и възможните дати – 20 октомври - 4 ноември 2013 г. При преглед на съдебния акт (Решение 5330/01.08.2013г.) на Административен съд – София-град такова произнасяне на съда няма. И в това се състои поредната лъжа от брънката на хилядите лъжи, които съпътстват безумната концесия на водата. Един поглед назад – решението е образувано по жалба на група общински съветници срещу Решение 621/06.12.2012г. на Столичен общински съвет да свика местен референдум за прекратяване на концесионния договор на „Софийска вода” АД. Въпросното решение на СОС е повече от бланкетно, всъщност състои се от едно единствено изречение – „Не приема доклада с предложения проект за решение”. И оттук започва една вероятно нескончаема сага, чийто основи са еднакво дълбоко заровени както в порочния концесионен договор, така и в пестеливата и противоречива уредба – Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Какво казва съдът. Съдът казва, че отменя решението на СОС и го връща за ново разглеждане при задължително спазване на дадените указания. Дадените указания са по спазване на процедурата за вземане на решение. Т.е. липсват указания за решаване на въпроса по същество. Иначе казано – съдът не е задължил СОС да свика референдум, а да повтори процедурата по решението. Това означава, че СОС отново може да откаже да свика референдум. За съжаление е така, защото този важен въпрос задължително трябва да мине през обществено допитване. Лошото е, че обществената артикулация на народния представител Цветков доведе до погрешното убеждение, че съдът е задължил СОС да свика и произведе референдум. Какви подбуди се крият зад афиширането на тази неистина чрез медиите в обществото не е ясно. Най-добрият вариант би бил това да се дължи на неумение и непознаване на правната рамка, а най-лошият да се търси опорочаване на процедурата и да се залъгва обществото с нещо имагинерно. Зад най-лошият вариант, дано не е той, разбира се стои някакъв интерес – политически, икономически, но при всички случаи задкулисен и вероятно също толкова обществено неприемлив, както самата настояща концесия.

В допълнение въпрсотото съдебно решение съдържа и едно особено мнение на член на съдебния състав (особеното мнение е на Председателя на състава). В него се казва, че всъщност съдът е следвало да реши въпросът по същество като даде задължителни указания на СОС да свика/насрочи референдума в законовите срокове. Това мнение на съда може да бъде споделено, но за съжаление то е под формата на особено мнение и не обвързва със силата на присъденото нещо СОС. И тук недоумявам защо това не се каза на обществото, а се твърди обратното. Това оставям на съвестта на народния представител Цветков.

И една вметка, в многогодишните сблъсъци на всички нива със „Софийска вода” АД и нейните апологети (каквито не малко има и в администрацията, и в политическите среди) се убедих, че всяка една процедура, в която концесионерът е участник, страна, следва да се извършва изключително прецизно и при строго придържане към нормативната рамка. В противен случай дружеството винаги успява на база процесуални пропуски да спечели. А това не е в обществен интерес. Изводът е, че борбата с водния монополист в София трябва да се осъществява на база доказани, неоспорими факти и пунктуално следване на правилата, а не въз основа на волунтаризъм, неистини и медийни брожения.

В тази връзка непонятна е и позицията на ГЕРБ, които подскочиха като ужилени само при съобщението, че е ще се произвежда местен референдум по въпроса за съдбата на концесията. В референдума няма нищо лошо, напротив, това е най-доброто и същевременно законосъобразно и целесъобразно средство Столична община да излезе от мъртвата хватка на концесионера, в която от години е държана. Фактът, че изначало от ГЕРБ се отрича референдума, мирише силно на задкулисие и някакви тайни сметки. Доста учудващо е при положение, че мнозина от общинските съветници от ГЕРБ споделят тезата, че концесията е неизгодна и създава проблеми вместо да ги решава. Действително отчасти ГЕРБ са прави – съдът не е постановил задължително произвеждане на референдум, а връщане на делото като преписка за ново разглеждане без задължителни указания по същество да има или да няма референдум. Но тук свършва истината и започват неистините и манипулациите. Само че ГЕРБ не казват какво им е становището по същество за новото разглеждане. Общественият интерес изисква да има референдум, но дали партийният интерес ще го допусне е друг въпрос? Липсата на достатъчно ясен отговор означава задкулисие. Отново.

На неистините и манипулациите на БСП по въпроса за съдебното решение ГЕРБ отговарят със също толкова неистини и манипулации. Можем да прочетем, че договорът на „Софийска вода” АД не бива да се разваля, защото тя можело да претендира между 400 милиона лева и 1 милиард лева неустойки. На първо място е любопитно кога, кой и къде направи тази сметка? Защото фактите сочат друго. Налице е Доклад за дейността на концесионера, изработен от Работна група към СО и СОС. В него не се сочат цифри, както ги обявяват от ГЕРБ – възможна претенция между 400 млн. лева и 1 млрд. лева. Освен това трябва да бъде ясно, че така или иначе дори да не бъде прекратена концесията, когато срокът и изтече, СО като гарант ще трябва да изплати заемите на „Софийска вода” АД, които към момента са три – основен договор за заем, договор със свързано лице (компанията майка) и друг банков заем. Така или иначе СО ще плаща сметката на „Софийска вода”АД, но никъде не е правен анализ и не са посочени факти за стряскащата сума от 1 млрд. лева. Освен това да се има предвид, че по заемите следва да се плати сума от около 100 млн. лева, а не твърдените от ГЕРБ фантастични числа. Освен това става дума за възможни претенции, но тези претенции ще се решат на арбитраж и въобще не е сигурно до колко „Софийска вода” АД може да ги обоснове и докаже. Т.е. става дума за едно предположение, за едно бъдещо несигурно събитие, а не може несигурни събития и недоказани хипотези да са основните аргументи за водене на политика. Има и един друг аспект, който угоднически се премълчава и от ГЕРБ и от БСП. А претенциите на СО към концесионера къде са? Защо не е направена до момента елементарна калкулация за финансовите претенции, произтичащи от неизпълнение или неточно изпълнение от страна на „Софиийска вода” АД по договора? Нима няма основания и конкретни казуси, които да послужат за насрещни претенции!? Има, разбира се, но с учудваща апатичност СО не ги предявява срещу концесионера.

Отделна нишка за размисъл – ДКЕВР и контролната й дейност. Съгласно Законът за регулиране на ВиК услугите само и единствено ДКЕВР е административния контролен орган. При толкова изобилен доказателствен материал за нарушения и неизпълнение до момента има само две наказателни постановления. При това едното отменено от съда като незаконосъобразно, а другото е в стадий висящо съдебно производство. Бездействието на ДКЕВР е повече от съмнително. Сега има конституиран нов състав на комисията. А той къде блее? Ще се заеме ли ДКЕВР с концесията на “Софийска вода” АД, още повече, че предстои утвърждаване на нов бизнес план на дружеството. И тук контрата се премества от ГЕРБ, които не са съгласни, но крепят концесията, към БСП, които назначиха нови членове на ДКЕВР. И този състав на ДКЕВР ли ще проспи проблемите на София с концесионирането на ВиК системата? Въпросите са прекалено много, а отговорите малко като количество и съмнителни по смислово качество. И докато институциите се разберат откъде да започнат нищо чудно договорът да не бъде прекратени, а просто да му изтече срокът. А Столична община пак ще плаща, но в зестра ще си получи и разсипаната ВиК мрежа.

Но за да не бъда излишно черноглед, все пак е редно да бъдат посочени вариантите за излизане от този тупик. На първо място е необходимо действително да се произведе референдум, защото резултатът от него е най-силният аргумент – общественият интерес да бъде защитен. Доводите, че не е предвидено договорът да бъде прекратен с референдум, са несъстоятелни. Решенията взети с допитване имат непосредствено действие и не подлежат на одобрение в случая от СОС. В този смисъл те се явяват извънреден способ за изменение/прекратяване на концесионния договор. Тяхната правна сила е над договора, което логически следва от законовата разпоредба, че решението взето с референдум се изпълнява без последващо одобрение и неговото изпълнение не може да бъде спряно дори при обжалване на резултатите от референдума. Тук е резонен и въпросът – може ли договор да противоречи на решение, прието с референдум. Тъй като решението е акт, който стои над договора, а и произтича от волята на суверена (избирателния корпус) то неговата сила безспорно е възможно не само да дерогира клаузи от договора, но и да го прекрати, защото в крайна сметка договорите не могат да противоречат на закона, респективно на влезли в сила актове, произтичащи от закона. Логично е, когато се оперира,ползва се обществен ресурс (ВиК мрежата в случая) при изразена обществена воля, макар и с извънреден способ, договорът да бъде прекратен.

Разбира се, право на „Софийска вода” АД е да си предяви претенциите, но предявяването е едно, а доказването им по основание и размер съвсем друго. В тази връзка на претенциите на „Софийска вода” АД при едно арбитражно дело (съгласно договора споровете между страните се решават пред Арбитражен съд в Париж) Столична община може да противопостави своите претенции, произтичащи от неизпълнение на концесионния договор. В момента битува схващането, че неизпълнението се счита налице само при влязло в сила наказателно постановления на ДКЕВР. Не бива обаче да забравяме, че в случая с договора за концесия имаме облигационни отношения, които стоят вън от административно-наказателните. Например инвестиционната програма, която редовно не се изпълнява от концесионера, а оправданията му са меко казано дебилни. В обобщение – необходимо е ДКЕВР да издаде и да влизат в сила наказателни постановления, с които „Софийска вода” АД да бъде наказана за неизпълнение на задълженията си по бизнес плана, а Столична община да претендирана неустойки за неизпълнение и неточно изпълнение на инвестиционната програма. Това са възможни сценарии, но те са подчинени на политическата воля, а не на правната логика.

В крайна сметка за всеобщ наш ужас решението по казуса ще е политическо и правната логика е последната, която ще бъде следвана. В този смисъл това е тест за двете политически партии -БСП и ГЕРБ. Ако толкова им е мил, както твърдят, общественият интерес да допуснат насрочване на референдум, той да бъде произведен и да вървим към разваляне на договора. А отделно от това не е никак лошо със законови промени да се забрани концесионирането на ВиК мрежите въобще.