Предвид предстоящото ново разглеждане на предложението за референдум за прекратяване на концесията на „Софийска вода”, насрочено за 5 септември т.г., е необходимо да погледнем на темата не само като софийски, общински, местен проблем, а като централен държавически въпрос. Иначе казано – състоянието, перспективите и възможностите за реформиране на ВиК сектора.

Когато говорим за водоснабдяването, трябва да имаме предвид, че това е елемент преди всичко от националната сигурност. Липсата на нормално водоснабдяване или липсата въобще на водоснабдяване представлява проблем не просто за качеството на живота, а е въпрос на оцеляване. Както е добре известно на всеки още от училищните времена – без вода не може. Ефективно работещ ВиК сектор е гаранция за нормално съществуване на обществото и индивида. Т.е. това е сфера, в която държавата трябва да провежда преди всичко обществено отговорна политика, която се заключава в осигуряване на населението на достъп до водоснабдяване. Просто казано - развита мрежа, непрекъснатост на водоснабдяването, възможност за всеки да ползва вода, което пък предполага и ниски цени на услугата. Съмнително е дали покриваме и един от тези компоненти. Дори в София е доста съмнително, защото има не малко хора, които поради правни, административни или други фактори са лишени от водоснабдяване в София в 21 век. И тук не става въпрос за циганските гета, които просто си крадат водата, а иде реч за онези нормални хора, които са си купили жилища в район, където има проблем с инфраструктурата по доставянето на водата и липсва канализация. Дотук с встъплението.

Водоснабдителната политика на държавата се предполага, че е единна, осъществява се на цялата територията на страната и представлява поредица от конкретни мерки и действия (правни, административни, инженерни, инвестиционни) за осигуряване на водоснабдяването на населените места, т.е. на населението. Реалността е доста по-различна. Има региони, цели области, които са де факто извън тази политика. Там никакви мерки и действия не са предприемани и осъществявани от години. И резултатите скоро няма да закъснеят – от лошо водоснабдяване ще се премине въобще към липсата на такова.

За съжаление обаче темата около ВиК сектора основно се движи около въпроса за цената, която всеки един от нас плаща на доставчика за водата. Но въпросът за цената е вторичен и обусловен от съществуването на нормално функциониращ ВиК сектор, т.е. от предпоставката, че има доставка на вода въобще.

С учудване наблюдавам как от няколко години предходното, а вече и последното правителство, респективно миналото и настоящото народни събрания, паразитират върху темата за водата, ВиК услугите и реформата им. Паразитират, защото все по-силно се затвърждава убеждението, че реформата е насочена не към целта (достъпно, евтино, ефективно водоснабдяване), а към средството – усвояване на финансовия ресурс за реформата и участие на определени икономически субекти в сферата на ВиК услугите. Миналата година се обсъждаше законопроект на Министерски съвет, подписан от министър-председателя Борисов, който предвиждаше изменение на Закона за водите. До колкото ми е известно формалният вносител Министерски съвет е преподписал изготвените предложения от МРРБ и МОСВ. Централна роля във въпросния проект има един заместник-министър в МРРД – Д. Симидчиев, бивш служител (директор) в „Софийска вода”. Да, изненада, концесионерът ВиК системата в София. Това пояснение е необходимо, за да се хвърли яснота върху въпросния законопроект и смисъла му. Между другото, г-н Симидчиев продължава да бъде заместник-министър и в настоящия мандат, което буди някои интересни въпроси и заключения.

Законопроектът предвиждаше няколко простички на вид неща – окрупняване на сектора (което не е лошо), провеждане на централизирана политика (също добре) и…възможност за концесии и договори, което всъщност опорочава идеята за осъществяването на предходните неща. Да, законопроектът на ГЕРБ създаваше възможност за прикрити и явни концесии, без да има гаранции за инвестиции и подобряване на мрежата, съответно на показателите. Липсата на подобрения и развиване на мрежата, което се установява с показателя „общи загуби на вода”, води до разхищение на воден ресурс, а в ценови план до спираловидно увеличение на цените. Всъщност, ако имаме високи нива на „общи загуби на вода, това означава, че направените инвестиции не са ефективни. Това означава и други две неща – високите „общи загуби на вода” означават загуба на финансов ресурс, приходи от продажбата, фактурирането на водата, което пък води до неминуемо увеличение на цените за потребителите. Това се получава, защото ВиК оператора търси вариант да събере чрез по-високи цени приходи, които е пропуснал благодарение на неотчетената и нефактурирана вода. Създава се порочен кръг, чието ярко изражение е поетапното поскъпване на ВиК услугата, без да се подобрява нейното качество.

 За щастие този лобистки проект не беше приет, защото той отваряше широко вратата за най-бесен концесионен колониализъм. Например - даваше се възможност за договор до 10г., който да не предвижда и един лев инвестиции, т.е. седиш на изхода, събираш парите, правиш аварийно ремонтиране и на 10-тата година оставяш съсипаната мрежа и отиваш да харчиш спечеленото.

Обаче тези дни откривам, че всъщност по темата ВиК сектор между бившите управляващи – ГЕРБ и настоящите БСП има някаква прикрита колаборация, сработка. Преглед на протоколите от заседанията по обсъждане на Закона за водите в настоящите комисии на Народното събрание показва, че принципните разбирания на ГЕРБ за т.нар. „водна реформа” са усвоени, макар и моделирани, и от БСП. Не става дума за различен тип политика, а за различен подход, различни методи и форми, но целеният резултат е един и същ. Иначе казано принципни различия няма, което обяснява и кадровото присъствие на кадър на ГЕРБ на същия пост в Министерството на регионалното развитие и в мандата на БСП.

Без особена трудност се установяват някои интересни факти. Продължава да се работи по окрупняването на ВиК сектора, което е добре, защото ще се спестят средства от мащаба и ще се акумулират вероятно повече приходи, които да се реинвестират. Обаче ме притеснява фактът, че въпросните Асоциации по води, въведени са 2009г., сега продължават да стоят и БСП предвиждат да им дадат цялата власт на ВиК мрежите по области. Правя веднага паралел с онези водни сдружения преди десетина годни, които успяха в няколко града да опропастят ВиК мрежата и, без да предоставят реално никаква услуга, да прибират пари от абонатите. Тук моделът е по-различен, но според мен представлява отказ от държавата да провежда реална централизирана ВиК политика. Опасението е, че въпросните асоциации всъщност ще бъдат удобния орган, който да разпредели ВиК мрежата чрез договори и концесии на няколко субекта, които имат интерес от това. За сега се спрягат Плевен, Варна, Бургас и Пловдив като области и областни центрове с достатъчен брой население. Да се има предвид, че при концесионирането концерсионерът няма особено интерес от ВиК мрежи, обслужващи многобройни население места с малко население и разположени на обширна територия. На концесионерът, който и да е той, са му необходим голям брой абонати на гъста населена територия. Липсват в законопроектите специални правила за договорите, които да отговарят на спецификата на предмета на договора – управление на ВиК системата, т.е. законодателят не предвижда минимални нива на услугите, критерии за минимални инвестиции, ефективност, специални правила за разваляне на договора при неизпълнение и т.н. Такива правила няма и в Закона за концесиите, защото той третира концесионирането въобще, а не специално това във ВиК сектора. Това означава нещо много просто – без ясни правила ще се получат доста казуси тип „Софийска вода”. Договорите така се правят, че са в интерес на оператора, а не на общината, в случая на Асоциацията по ВиК. Празнотата в уредбата дава възможност за злоупотреби. Отделно от това няма ясна идея и аргументи въпросните Асоциации по ВиК какво точно ще извършват, защото техните функции са сведени до това да изберат ВиК оператор или концесионер. Останалите им правомощия имат по-скоро пожелателен характер, но не и контролен и санкционен. Опасно е и нещо друго – асоциацията по ВИК за определената област се състои от представители на общините и представителят на държавата. Т.е. макар и колективен орган се запазва териториалния принцип – всяка община има по един представител, без да се държи сметка за броя на населението, за състоянието на инфраструктурата или за територията на общината. Просто казано – няколко малки общини могла да бламират по-голямата и обратното – голямата община заедно с председателя и представител на по-малка община могат да бламират останалите. Това означава, че договорът за възлагане на ВиК оператор вероятно ще бъде сключен на база интереса на по-силното лоби, което означава, че в някои общини може въобще да не се предвиждат инвестиции например, а в други да се концентрират мнозинството от инвестиционните дейности. Как тогава ще бъде защитен обществения интерес? Интересите и на селото, и на града са еднакви – непрекъснат достъп до качествено водоснабдяване на ниска цена. Проблемът за орговорността също не е никак маловажен. Реално държавата и общините ще се скрият за Асоциациите по ВиК и никой пряко избран от гражданите, няма да взема решенията. А това създава предпоставки за скритост, потйност и вземане на корупционни решения под булото на анонимността.

Да не пропускаме и фактът, че при така предвидената уредба, съществува реална опасност от прикрито частно водоснабдяване – в случай, че има трансформация на собствеността на ВиК операторите. Няма гаранция в закона, която да забранява разпоредителните сделки с дялове или акции във ВиК операторите държавна, общинска или смесена собственост. В един момент може да се окажем като ситуацията със „Софийска вода” – мажоритарният собственик на акциите да е една пощенска кутия в Холандия например (Юнайтед Ютилитиз БВ – английския собственик) или на Веолия Вода, чийто собственик пък е най-голямата мултинационална водна компания – френската Веолия.

В заключение – ВиК мрежата задължително следва да остане в обществени ръце. При това не формално, а реално, което ще рече прозрачност при вземане на решенията, персонална орговорност и централизирано управление, включващо възможност за текущ, последващ контрол и налагане на санкции, най-тежката от които да е възможността едностранно държавата при системни нарушения и неизпълнения да прекратява договорите на операторите. Общественото водоснабдяване да се осъществява или от публични органи, а не дружества, или от дружества със сто процента общинско или държавно участие. Би могло да се мисли и върху формулата за запазване на общинския контрол върху ВиК операторите, но при задължителното участие на държавните органи при управлението им. ВиК мрежите следва да останат публични не само по отношение на собствеността, но и да се експлоатират от публични институции/дружества. Най-приемливият вариант е да се върви към държавно, централизирано управление на ВиК мрежите и предоставяните услуги. При един такъв модел може да се осъществява реална инвестиционна политика в сектора чрез крупни проекти и акумулиране на по-големи по размер средства, включително и чрез външно финансиране. Отделно от това се създава възможността за въвеждане на единна средна цена за комплексните услуги за страната, което ще позволи балансиране на инвестициите и дотиране на областите, които имат сериозни проблеми с водоснабдяването и отвеждането на водите.

*Настоящата статия е началото на една поредица, която ще бъде посветена на съвременните тенденции във ВиК сектора (европейски и световни), на големите водни компании и на случващото се на законодателно и административно ниво в българския ВиК сектор.

 

На път сте да преоткриете топлата вода. В закона за водите беше допусната възможност за приватизация на ВиК дружествата. След това по пограма ИСПА се оказа, че не могат да участват частни сдружения и това доведе отново до обособявнато им като държавни, или общински търговски дружества. И всичко това с цел, като се усвоят парите от ЕС, отоново да преминат в частни ръце, като се отдадат на концисии. Изключение остана само сключената вече концесия със "Софийска вода". И затова ВиК услугата в София може само да се влошава оттук нататък. А ако се въведе европейското право за водите, което си е и редно, то тя трябва да бъде отменена. И няма нужда от никакъв референдум за това. Референдумът се поставя отново на дневен ред с цел, преди това да стане, да бъде нахранен някой и друг алчен френски Гъз с неустойки по концесията.

Написах настоящия текст поради простата причина, че в момента се подготвя почвата за нови концесии. Иначе сте прав, че идеята е да се усвояват пари по програмите на ЕС, като в крайна сметка се облагодетелстват частните фирми (концесионерите). Въпросът за Софийска вода няма да се реши толкова просто. Европейска регулация има, но замислете се, че и в ЕС има концесии и частно водоснабдяване, така че спасението няма да дойде от самосебе си. Референдумът е инструмент за разваляне на концесията, това е съвременна практика - например гр. печ, Унгария, италианския референдум против частно водоснабдяване и т.н. Тези дни ще напиша и за тези въпроси тук. А претенциите за неустойките на "Софийска вода" АД не са спирали от началото на концесията. Само да вместна - понеже общината е гарант на заемите на "Софийска вода" АД, след изтичането на концесията пак ще трябва да се плащат около 150 млн. лева, защото дружеството плаща само лихвите, но не погасява главницата. До момента най-големият заем е от фирмата майка - Юнайтед Утилитиз БВ (това са предишните мажоритарни собственици преди Веолия Вода). Така че преди всичко обществото трябва да бъде осветлено как го крадат всеки ден. Очаквам критика и предложения от Вас, виждам, че се интересувате от темата.