Още на 17 декември ВМРО остро разкритикува предложенията и предупреди, че това е поредната циганска привилегия, която само ще доведе до нови, по-големи проблеми.
Заместник-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки обяви тогава: „Това означава, че всеки, който ти плати сметката за ток, може законово да се регистрира в собствения ти имот без съгласието на собственика. Абсурдно е една квитанция да дава права на едно лице, каквито има и собственикът”.
Доста странно е, че иначе непримирими политически опоненти изведнъж се прегърнаха по един спорен въпрос, който има пряко отношение и към изборния процес. Този политически триумвират загатва за две неща. Първо, по въпроса за циганските привилегии предишните и настоящите управляващи явно имат едно становище – да се дават, колкото може повече. На второ място недоумение буди абсурдният либерален подход, който беше възприет, напук на всякаква правна и практическа логика.
Здравият разум очевидно е напуснал не само опозиционните народни представители, но и управляващото мнозинство, щом с лека ръка допуснаха безконтролното регистриране на адреси на всяко едно основание. По същество в приетия законопроект откриваме следните възможности, които широко отварят врата за самонастаняване и „игра” с постоянен/настоящ адрес. Няма никакви съмнения, че това ще се случва основно в гетата и в малките общини.
В приетите поправки е записано, че адресната регистрация може да се промени при представяне на документи за ползване на имота за жилищни нужди. Законодателят мълчи кои са тези документи – от официален характер ли са или от частен характер. Единственото посочено конкретно е „договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализирана институция”. Това, разбира се, е само частично изброяване. Доколкото идеята на законодателя може да бъде схваната, ще се допуска регистрация с всякакъв тип договори за комунални услуги (вероятно това е имал предвид под понятието жилищни нужди). По пътя на тази логика, с договор за домашен телефон или доставка на интернет също може да се регистрираш.
Творчеството на народните представители е стигнало до още по-високи граници и в края на текста се мъдри и следната разпоредба: „други документи, доказващи ползването на имота”. Предположенията сочат всякакви касови бонове, фактури, служебни бележки от домоуправителя, че имотът се ползва.
Очевидно е, че е възприет един крайно либерален подход да се регистрираш. Носиш един хвърчащ лист и вече имаш нов адрес. Е, законодателят поне е запазил текста за съгласието на собственика, но тази мярка лесно може да бъде заобиколена.
Актуално остава и притеснението, че на основание това нормативно безумие утре някой може да се позове на придобивна давност на нечий чужд имот – само като удостовери, че е ползвал имота със сметки за комунални услуги, позовавайки се на Закона за гражданската регистрация, и така ще докаже придобивна давност.
Съвсем отделен е въпросът, че много собственици ще се възползват от това да раздават адреси наляво-надясно, защото вече не е небходимо сключването на договор за наем. Както общинският съветник от ВМРО в София Ангел Джамбазки заяви вече, „Нищо чудно да станем свидетели на това как на един адрес се регистрират по 100 души с пет сметки за вода и също толкова - за електричество, които се препредават един на друг”.
Има и още по-фрапантен текст – за извършване на регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и ал. 3 (т.е. договорите и хвърчащите бележки). И тук задаваме въпроса – какво ще попречи на един недобросъвестен ползвател без разрешението на собственика да регистрира целия си род на дадения адрес. (Роднини по права линия са всички възходящи и низходящи – възходящи: баща, майка, баба; низходящи: деца, внуци).
Е, четейки този текст, не е никак трудно да се отгатне в чия полза са приети настоящите поправки. Никак не е трудно, ако си изряден, да покажеш договор за наем и декларация от собственика на имота, за да си смениш адреса. Трудното е, когато обитаваш незаконно един имот или когато целта е на един адрес да се регистрират доста хора за изборни цели.
Всъщност, големият проблем ще възникне с общинските жилища, защото за регистрация там се изисква само настанителната заповед. След като това се извърши, сигурно е, че ще започне практиката на предходния текст за роднинството и така изведнъж ще се окаже, че хора, които нямат настанителни заповеди и правно основание да обитават общински жилища, ще бъдат с постоянен/настоящ адрес и лични документи там. Е, опитайте се да ги извадите от имота в този случай!
Капан е заложен и в още един текст – ограничение за регистрация на брой хора има само за настоящ адрес (такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект). За постоянния адрес законотворците тактично мълчат, защото и триста човека да се регистрират в една тристайна панелка, пак ще попаднат в избирателните списъци от раз по постоянен адрес.
Държавното управление на ГЕРБ в коалиция с БСП и „Евророма” натвори безумия с раздаването на привилегии на циганите в противовес на всички мракобесни практики, които се експериментират върху останалите изрядни български граждани. ВМРО многократно предупреждава, че даването на привилегии на едни граждани за сметка на други няма да доведе до нищо добро.
Срамно е, че управляващи и опозиция се прегърнаха в името на контролираните цигански гласове!
От ВМРО се обявихме категорично против опитите му да играе с парите за пенсии от т.нар. „Сребърен фонд”. Против тази идея се изказаха различни политици и експерти, дори се стигна до остра реакция от БНБ и не съвсем дипломатично писмо по въпроса от Европейската централна банка. Въпреки сериозния обществен отпор, позициите на Дянков пред самия министър-председател явно са толкова големи, че мнението на мнозинството българи не е меродавно за него. Действително оказа се, че Дянков е благоволил да си преправи законопроекта за „Сребърния фонд”, но само частично. Иначе казано – аргументите „против” може и да са верни, но той ще прави, каквото си е наумил, и това е. Със санкцията на премиера, който – както знаем – обича еднолично да ги решава тия работи.
Въпросът е, че най-накрая премиерът ще трябва да се обяснява кое, защо и как. От него очевидно ще се търси сметката защо плащанията от „Сребърния фонд” ще се отложат за необозримото бъдеще – 2028 г. Както посочихме от ВМРО, това реално означава, че парите за пенсии се превръщат в поредния фонд резервен за изпълнителната власт. Тя ще си ги харчи, както й харесва, най-вероятно покрай изборите, а да му мислят следващите. Фактът, че министърът Дянков беше бурно освиркан от синдикатите, може би следва да накара премиерът да се замисли, че днес дюдюкат срещу финансовия му наместник, но утре огънят може да се обърне и срещу принципала му.
С аргументи едва ли финансистът може да бъде оборен, защото на инат той си прави, каквото иска. Между другото, министърът отдавна не разчита на силата на фактите и разчетите, а обосновава тезите и идеите си с понятия от типа „вяра, надежда и ще видите, че съм прав”. Положително по-скоро му отива постът министър на надеждите, отколкото финансов министър.
При заиграването със „Сребърния фонд” от ВМРО повдигнахме и въпроса дали всъщност отлаганията на плащанията не са свързани с опити за приватизация и „усвояване” на парите от там през фонда. По закон парите от приватизация постъпват именно в „Сребърния фонд”. Самият Дянков само преди дни заговори за ненужни държавни активи, които щял да продава и с тях да вдига пенсиите. Министърът или смята да наруши закона, като похарчи парите очевидно предизборно, а не ги внесе във фонда, или има намерение да ревизира и този законов текст и да приватизира и последните парчета от държавните активи. Третият вариант е добре познатият ход да се дадат по 10-15 лв. на пенсионерите и социално слабите цигани преди избори, за да не сбъркат бюлетината. Остава висящ и въпросът кои точно са „ненужните държавни активи” и защо те трябва да се продават?
Отколешна мечта на Дянков е да продаде и Български пощи, и БДЖ. Между другото, не стана ясно кой и как определя един актив като ненужен. В преценката на Дянков по този въпрос може да се съмняваме, защото в аргументите му има много повече врачуване, отколкото логика и конкретни данни. Да се съмняваме в способностите на министъра дава основание и фактът, че за три години като номинален председател на „Сребърния фонд” той реално е на загуба. Или иначе казано, собствената му некомпетентност се превръща в оправдание за реформи.
Не можем да отминем и поредното безумие с разхвърлянето на държавни институции по цялата страна. На първо място спорен е ефектът от това упражнение. Проблемът с държавната администрация не е, че работи в София, а че работи мудно и през пръсти. А това не се решава с пренасянето на едни хора и компютрите им от столицата в друг град. Съществен е и въпросът с оперативността. „Най-важният” аргумент, който правителството благоволи да даде е, че така щели да се ползват…магистралите. Излиза, че камиони с преписки ще хвърчат от град в град, защото както знаем бумащината е сериозно застъпена в дейността на държавната машина и електронният обмен на данни се приема все още за иновация и нещо ново, страшно и потайно в коридорите на чиновниците. А иначе приоритет им е електронното правителство.
Висящи остават въпросите с преместването на държавните служители, техните семейства, увеличаване на възнагражденията им, както е по закон, и с обезщетенията им, ако решат да напуснат. Финансовият въпрос с техническото извършване на цялата операция беше с лекота коментиран от Дянков. Щял да намери пари – според едни изказвания бил ги предвидил в бюджета, нищо, че това е идея от седмица-две, а според други имал в наличност, т.е. държавата цъфти и връзва и има пари за експерименти. Съвсем логично експерти поставиха въпроса за периода на това велико преселение – очевидно няма да е за ден-два, което означава, че докато кохортите се дислоцират, администрацията няма да работи. Това, очевидно, е проблем за гражданите и бизнеса, а не за изпълнителната власт. Най-вероятно това е поредната дянкова авантюра, която няма да се случи – също както намаляването на ДДС, смело анонсирано от него поне два пъти, както излизането ни от кризата, което беше предсказвано от него поне 3-4 пъти и т.н.
За нас финансовият министър се превръща в опасност за държавата. Парадоксалното е, че той се ползва с висшето благоволение на премиера и всяко негово поредно бомбастично предложение се приема с „Ура”. Макар да не е единственият министър, който обстрелва обществото с небивалици и безумия, той е най-опасният както за държавата, така и за хората. В него е съсредоточен финансовият ресурс и, както виждаме, по негова прищявка за едно има пари, за друго няма. Поведението на нацупено дете не отива на един министър, нито пък инатът да е все на неговата. Отвъд това открит остава въпросът как и дали въобще ще запуши дупките в бюджета.
Незабавно премиерът трябва да озапти финансовия си „факир” преди да е фалирал и държавата.
